ВИЖДАМ —Речник на българския език

ВЍЖДАМ

ВЍЖДАМ, -аш, несв.; вѝдя, -иш, мин. св. видя̀х и (диал.) видо̀х, пов. вѝж, вѝжте, прич. мин. св. деят. видя̀л, -а, -о, мн. видѐли, св. и (остар. и диал., понякога разг.) несв., прех. 1. Възприемам нещо със зрението си. Колчим погледнех към небето, виждах месеца над баирите изтънял и обърнат надолу като жътварски сърп. Й. Йовков, ВАХ, 100. И като намерих сили да вдигна глава и да погледна, видях да се белеят само камъните. А. Дончев, ВР, 236. — Гледаш ли за ракетата? .. — Гледам, братко... Когато я видя, ще ти кажа. Д. Димов, Т, 614. Дълго той се взира в нея, като че не вярваше това, което виждаха очите му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. — Ей го селото — хе, под горичката там! Виждаш ли? Елин Пелин, Съч. I, 42. Ще вляза тихо, кротко ще приседна, / ще вперя поглед в мрака да те видя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 129. Видиш ли долу в полето / дет ся мержеят, чернеят / дестина дръвя върбови? П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936.

2. Непрех. Имам способността да възприемам със зрението си. — Ти не виждаш хубаво: намери си очилата! Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 146. Раните на Ивана заздравявали, почнал да вижда, но не може да говори и нищо не помни. Елин Пелин, Съч. III, 169. Майка Стояну думаше: / -Стоене, синко Стоене, / остарях, синко, веч запрях, / от очи, сино, не видя. Нар. пес., СбВСт, 124. На когото очите са повредени и не види: казува ся сляп. П. Р. Славейков, ПЧ, 27. Ща въря доде очи видят и крака носят. П. Р. Славейков, БП II, 225. При очи, не види. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 77. Четири очи от две по-добре видят. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 207.

3. Имам в съзнанието, във въображението си някакъв образ, представа; представям си, въобразявам си. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Елин Пелин, Съч. I, 14.

Един войник, и сега го виждам с бялата му риза и черна, остригана глава — лежи на лицето си, .., неподвижен, безжизнен. Й. Йовков, Разк. II, 89. И виждам те унесена в мечти / за мен, подпряла чело на ръцете. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 18.

4. Срещам някого някъде, обикн. случайно. — Дойдох да те питам чувал ли си нещо за Стамата. Що стана с него? Ние го оставихме в болницата... — Стамат ли? Виждах го по едно време. Ходи с патерица. Ст. Дичев, ЗС I, 384. След една година някои от нашенците, дето ходят по Влашко, ни казаха, че го виждат. Т. Влайков, ЛГ, 59. — Те в Дряново не са се [комитетите] отбивали: нито сме ги знаели, нито сме ги виждали! Д. Марчевски, ДВ, 186. Между тях познах един млад, черноок момък. Бях го виждал в Бургас на гарата. Й. Йовков, Разк. II, 133. От отдавна не бях го виждал и .. искрено се зарадвах. Елин Пелин, Съч. IV, 207. Не мога да си спомня да съм го виждал. Л. Стоянов, Х, 103. С кого та видя, с него та и пиша. П. Р. Славейков, БП II, 139. // Само св. Имам лична среща с някого. — А с господин баща си говорихте ли? — Да, да, и той пожела да ви види. Ив. Вазов, Съч. 10. — Господин докторе, една жена иска да ви види. Елин Пелин, Съч. II, 174. — Слушай, Йосифе, право ти казвам, че тате иска да те види, щял да те пита нещо. Й. Йовков, ЧКГ, 18.

5. Отивам, ходя при някого, за да бъда с него известно време, да разбера как е; посещавам, навестявам, спохождам. — Ще се бавиш ли в Севлиево? — Не, ден-два, да видя нашите. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 9. — Кажи на бай Йордана, че довечера ще дойда у вас да го видя. Ст. Марков, ДБ, 487. — Тръгнах за стока в София, па си рекох: стой, аз тука свои хора имам. Трябва да ги видя. Елин Пелин, Съч. I, 57-58. Пред портата срещна баща си — докарал една каруца яйца и се отбил да види сватанака. Х. Русев, ПЗ, 61. Баща му е болен и той всеки ден отива да го вижда.

6. Чрез зрението или чрез другите си сетива добивам впечатление, представа за нещо. И в Цариград ходил, морето виждал. Й. Йовков, СЛ, 109. И аз, и родителите ми решиха — .. — да видя, макар за малко, далечния и голям чужд свят, за който бях само слушал, чел и мечтал. К. Константинов, ППГ, 201. — Както виждам, вие и пеете хубаво — каза Галчев. — Мойте песни са селски — каза Нона. Й. Йовков, ЧКГ, 132. Господин управителят .. отряза едно парченце от тиквата и любезно го предложи на своя архивар: — Заповядайте, господин Душко, да видите каква чудесна тиква! Елин Пелин, Съч. I, 200. Земи, Симо, и да видиш: прилича на онова, що го пихме в Одрин, помниш? В. Друмев, И, 29. Рипна ми Чавдар от радост, / че при татка си ще иде, / страшни хайдути да види / на хайдушкото сборище. Хр. Ботев, Съч. 1929, 34. Не е пъпеш да го померишеш, че да видиш зрял ли е. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 302. Този плат е много хубав. Пипни да видиш! △ Обувките са много удобни и леки. Като ги премери, ще види. // Обикн. с отриц. не. Разг. Не съм в съприкосновение с нещо, не употребявам нещо от дълго време или не ми е познато, не го зная изобщо. — У баща си не е видяло бели чаршафи и памучни тюфлеци! — хокаше дядо Тоньо. — Като са му дали сега, да ги пази! Чисто да пази... С. Северняк, ОНК, 96. Тя спря до тополите, откъсна едно листенце, .., стисна го с устните си, които още не бяха видели червило, защото и без това бяха сочни и алени. Кр. Кръстев, К, 41. — Такъв хубав хляб не си виждал. Й. Йовков, АМГ, 33-34. // Обикн. св. Обикн. в мин. Книж. Запознат съм с някого, нещо, имам впечатление от някого, нещо, получил съм представа за някого, нещо. Ето защо преди няколко време видяхме Рада, учителка вече, че шъта на чорбаджийската трапеза на Хаджи Ровоаминия брат. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 67. На двадесет и две години Ценко беше вече ергенин, какъвто го по-горе видяхме. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 217. След време тя била избрана и за игуменка. Като такава я виждаме, че подстригва в 1826 година две калугерици. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 597. Това проклето животно .. беше твърде паметозлобиво, както видяхме това при манастира. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 158.

7. Проверявам или си изяснявам нещо, добивам сведения за нещо; узнавам, научавам се, осведомявам се. Велика лежа цяла седмица на легло. Щом оздравя, отиде в общинското управление да види дали има писмо от Дима. К. Петканов, МЗК, 247. Селото имаше спор за мера със съседното село. Заведе се дело... Най-после окръжният съд трябваше да дойде на самото място да види, да изучи, да реши. Елин Пелин, Съч. IV, 264. — Чети, чети, да видим — каза беят, като наостри уши. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 29. Бе той е такъв шейретин, че всичко може да направи. Ама аз ще видя, аз ще разбера. Й. Йовков, ЧКГ, 36.

8. Забелязвам, долавям, че някакъв факт е налице, че съществува. Преди няколко дни син му се върна от града и .. той му каза, че го срещнали разбойници и го обрали... Но Матаке се усъмни, защото видя как син му не смееше да го погледне в очите. Й. Йовков, вАХ, 29. Майка ѝ, която беше унила, като видя как светна лицето на детето ѝ, отново се оживи. Елин Пелин, Съч. III, 121. Майка ми беше запазила и тоя път своята бодрост, но виждах сега .. каква горест дълбока, неизмерима крие в душата си. К. Величков, ПССъч. I, 21. По хорските къщи и по кърска работа тя ще трябва да си разправя хала. Па и да го не разправя, хората сами ще го видят. Т. Влайков, Съч. I,

183. — Видях, че моите думи го жегнаха. Ив. Вазов, Съч. VIII, 35. // Обикн. в пов. или в пряк въпрос. Забелязвам, обръщам внимание на някого, нещо. Я виж хората: всеки си има добитък, работи си... А ний... Й. Йовков, Ж 1945, 166. В петъчен ден вие слизате в Бяла на пазар. Минавате ли по моста им. Минавате. Виждате ли какъв хубав мост имат. А. Каралийчев, ПГ, 140. — Виж какво, Ванко! Виждаш ли ей там онзи офицер? Дето е гърбом. По-високия. Тичай, моля ти се, и веднага му предай това писмо. М. Грубешлиева, ПИУ, 34. — Вижте какво, господа! .. Голям наивник е тоя, който мисли, че негова милост .. е дошъл по погрешка при нас. Св. Минков, РТК, 156. Но войската скоро храма окръжава / .. / Във тоя миг Кочо — простият чизмар, / .. / повика жена си — млада хубавица, / .. / и рече: "Невясто! виж, настая сеч, / и по-лошо нещо..." Ив. Вазов, Съч. I, 180. // Прен. Чувствам, усещам, че нещо става, нещо се случва. Цяла седмица вече тя брои дните един по един и все ги обърква. Тя толкова е заета, че не ги вижда кога минават. Елин Пелин, Съч. II, 112. Той се спасил като по чудо... Да си убеден, че смъртта е не само близка и неизбежна, но и да видиш, че е дошла. Й. Йовков, Разк. I, 143. През сълзи тя не виде пролетта, / в тъги не сети лятото как мина / и дойде есен. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. Я чуй мойта малка молба, / брате ти мой мили! / Азе вида, че болея, / падат мойте сили! Л. Каравелов, Съч. I, 29.

9. Изживявам, преживявам нещо като участник, свидетел, съвременник. А той разказваше хубаво — с тая задушевност и леснота, която добиват хората, които са видели и преживели много нещо. Й. Йовков, Разк. I, 145. Страшна буря. Никога в живота си не съм виждала по-страшно нещо. Елин Пелин, Съч. II, 176. Барем, докле са дни, / да видя и аз отмяна. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 154. Години живях в Гинекия като роб .. И много видях. И много чух. Н. Райнов, ВДБ, 83. Е, Тодорке, царица тъй лесно не се става .. чакай де, още нищо не си видяла. В. Друмев, И, 15. Много аз, мале, много мечтаях / щастие, слава да видим двама. Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. Ако не видиш злото, не познаваш доброто. П. Р. Славейков, БП I, 18. Ще има много да видиш и да патиш. // Обикн. в мин. с отриц. не. Разг. Не съм почувствал, не съм изпитал досега нещо. Не чух сладка дума, не видях милувка, не усетих сладост в сърцето... Ив. Вазов, Р, 11. Милена пълна, кръвена / тя болест не бе видяла. П. Р. Славейков, Ден, 1875, бр. 19, 6.

10. Става ми ясно нещо; схващам, разбирам, гледам. Старият Герак виждаше, че съвместният живот вкъщи е невъзможен, и реши да раздели синовете си. Елин Пелин, Съч. III, 67. Виждах, че той не иска да ми каже истината, и настоях по-силно. Й. Йовков, Разк. II, 85. Майстор Кочо му обеща да го учи на занаята и с още по-голямо усърдие го учеше, като видя, че Стоян беше схватлив. Д. Талев, ЖС, 90. — Е, как стана, къде стана? Поразправи, я да видим... Тая работа не трябва да остане така... Г. Караславов, Избр. съч. I, 183. Героите наши, като скали твърди, / желязото срещат с железни си гърди / и фърлят се с песни в свирепата сеч, / като виждат харно, че умират веч... Ив. Вазов, Съч. I, 204. // Прен. Разг. Разбирам от ползата, от ценността на нещо, изпитвам облагата от нещо. — Ще се изразкъсат едни други, от омраза живота си не могат да видят! Ив. Вазов, Съч. ХII, 60. Умря ми жената .. Дирих да повторя .. Питам Мариница: няма ли по вашенско да се намери някоя да се привие, та и аз човещината си да видя? Елин Пелин, Съч. II, 93. Не му видях берекетя. П. Р. Славейков, БП I, 308. Не му видях прокопсията. П. Р. Славейков, БП I, 308.

11. Прен. Само св. Определя как да постъпя, какво да правя; реша, помисля. Той инстинктивно поглеждаше из вратата, дали не ще се зададе Хаджията, за да видят как да направят. Ив. Вазов, Съч. VI, 38. — Татко, продума той, сичко що стана, то стана вече и замина. Стани сега да помислим и да видим какво ще направим. Ил. Блъсков, ИС, 28. — Тъй ще настинете, елате по-добре да се върнем в стаята, докато се съмне, че после ще видим... Л. Стоянов, Х, 72. — Аз ще ида в града да се допитам до някой адвокат и тогава ще видим... Елин Пелин, Съч. I, 123. Ний да купим воловете, видя щем кой ще ги пасе. П. Р. Славейков, БП I, 316. // В бъд. или в пов. Разг. Погрижа се, постарая се да свърша някаква работа, да извърша, направя нещо. — Почакайте. Ще видя, ще намеря малко хляб. Почакайте. Й. Йовков, Разк. I, 133. Той съвсем свойски подръпна санитарката за престилката и каза: — Виж да го превържат по-бърже. В. Геновска, СГ, 383. — Булка, виж приготви нещо да нагостим хората! И. Петров, МВ, 27. — Що не станеш да видиш детето, мари? Не чуеш ли го, че плаче! — извика той ядосано. Т. Влайков, Съч. II, 138. — Виж, да не закъснееш. Ив. Вазов, Съч. IХ, 54. // Свърша някаква работа, уредя нещо, занимая се с нещо. Позастоя се из къщи Ведена, дотъка платното, .., видя си и друга някоя женска работа. Ст. Марков, ДБ, 409. Добрият къщник е пестовен; той не работи у несвяст, затова и не пръска залудо това, чтото е спечелил с пот и мъка, а си чува паричката, за да си види някоя нужда вкъщи. Лет., 1871, 232. Да ида да си видя къщата, да я почистя, че цял месец ме нямаше.

12. Прен. Смятам, считам някого за някакъв. В лицето на Вълчана той виждаше вече личен и непримирим враг и по какъвто и да било повод кипваше и се скарваше с него. Й. Йовков, Ж 1945, 55. Генералът напълно

разбираше всичко. Сребров му беше особено симпатичен. Той виждаше в него съвременния положителен човек. Вл. Полянов, ПП, 181. Той сега изведнъж промени мнение за Саманова, в когото видя един вещ и проницателен царски служител. Ив. Вазов, СбНУ II, 23.

13. Разг. Имам или получавам (материални средства, помощ и под.). Бай Янко беше добряк човек .. Рядко виждаше пари в ръката си. Кр. Григоров, Р, 52. — Колко добро са видели от мене, колко им съм помагал! Давал съм и храна, и добитък, и пари. Й. Йовков, ЧКГ, 145. — Слушай, да не изтървеш язика си? .. После няма да видиш ни грам брашно. Д. Димов, Т, 167.

14. Разг. За лекар — преглеждам болен; гледам. — Що ти е? Болна ли си? Отслабнала си. Да идем в Битоля да те види някой лекар. Д. Талев, ПК, 360. Доктор Русев преди малко ме видя и ми забрани да излизам още два дена, докато ми премине съвсем проклетата хрема. Ив. Вазов, ПЕМ, 120.

15. Непрех. Остар. С предл. за. Намирам, смятам. Блаженият Евтимий, последният Търновский патриарх, наедно с последния Търновский цар Иван Шишмана, видели за нужно да поправят и пречистят стария наш книжовен език от многото и разни рецензии и извършили тая трудна и деликатна работа. П. Р. Славейков, БП I, ХХХ. Там като слязоха на конак, Максимин и Вигил видяха за добро да призоват на угощение Ядка и дружината му. Г. Кръстевич, ИБ, 297.

16. Непрех. Обикн. св. Обикн. в бъд. и в мин. Убеждавам се, уверявам се в нещо. "Сега не ме е страх с тебе да умра наедно, като ме обичаш... ще видиш..." Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 221. — Нататък е север, значи натъй трябва да вървим. Карай на таз страна и ще видиш как ще намерим Чамурлии! Й. Йовков, ПГ, 18. — Майко, и тебе ще ти хареса повеке ламбата. — Никогаш. — Ще видиш. А Лазе, той като чете нощем, сега ще му бъде по-добре. На светилника очите му се зачервяват. Д. Талев, ПК, 23.

17. Само св. Пов. с частица да. а) Само 1 л. мн. Разг. За изразяване на съмнение, неувереност, че нещо ще се осъществи така, както се желае, както трябва. — Тия дни дигам сватба. Доре, нали и ти си съгласна? — Тя може да е съгласна, но да видим, какво ще каже баща ѝ. К. Петканов, БД, 18. Секиму се иска хубавото, ама да видим как ще го достигне. П. Р. Славейков, БП II, 151. Да развалим е лесно, да видим как ще направим. П. Р. Славейков, БП I, 127. б) В 1 л. ед. и мн. Разг. За изразяване на съмнение, неувереност, че някой ще се справи с нещо, ще направи нещо. След като докарал горивото и се върнал за втория курс, не щеш ли, къде Високия бряст, някакъв дивеч се преметнал отпреде, че като политнал оня ми ти кон — ха сега да те видя? Б. Обретенов, С, 113-114. — Аз съм заслужил на народа и съм лял кръв, а тебе да видим... Ив. Вазов, Съч. VI, 14.

18. Обикн. видя в несв. Във 2 л. В пряк въпрос с частица ли. Разг. За привличане вниманието на събеседника при изразяване на някакво неприятно или приятно чувство, свързани обикн. с изненада. — Щях да забравя, видиш ли? — Като отивах на механата, срещна ме Цановица Лучкина. Т. Влайков, Съч. III, 216. — Аз още тогава си помислих, че това не ще да е на добро. И на̀ — видиш ли? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 32. Накрая имаше много здраве на всички поименно освен за мене. — Видите ли, видите ли! — възклицаваше трогната до сълзи леля Станка и ме караше да повторя и потретя писмото. Елин Пелин, Съч. II, 122. Видиш ли, кой очакваше от нея това.

19. Само св. В бъд. или пов. с частица да, във 2 и 3 л. Разг. За изразяване на закана, заплаха към някого. — Ух ма, как се облякла! — разсърди се Енко. — Ще те обадя на дяда, ще видиш! Й. Йовков, ЧКГ, 118. — Ей сега ще видиш, като те халосам, господарка ли съм тук, или какво съм! Ас. Разцветников, ОНН, 20. — Ще се сърдя и няма да говоря вече с него. Да види как смее да приказва така! Елин Пелин, Съч. II, 48. Удари ме, че да видиш. П. Р. Славейков, БП II, 185.

20. Само св. Пов. във 2 л. в съчет. с го, я, ги. За изразяване на изненада, учудване или недоволство. — Къде се катериш, хей, Петрушка? .. — Я го виж ти! — .. "Само дано не му отмалеят ръчиците." — Слушай, Пешка, спирай често да си почиваш и гледай само нагоре. А. Каралийчев, ТР, 42-43. — Виж ги, виж ги, учители, интелигенция, едно добър ден няма да кажат. Елин Пелин, Съч. II, 182. "Я, Генчо!... Даскал беше ни отколя" .. / И спомнят си от село как бега. / "Избави се от селската неволя, — / и виж го станал големец сега!" Ем. Попдимитров, СР, 19. Я го вижте, заминал без да се обади някому.

21. Само св. Пов. с частица да. Обикн. във 2 л. Разг. При подчертаване на възхищение, удивление от нещо. Дохождат много селяни и селянки и, да видиш, колко хубаво са пременени и колко се радват. В. Друмев, И, 5. — Тя не ви познава, ама да видиш чудо — често ви сънува, и както ми разправя — явявате ѝ се на сън също каквито сте си. Елин Пелин, Съч. I, 59. Тебе, синко е прилика, / чуй съседката Велика. / Хем да видиш! домовита! Знаят всички, даровита. П. К. Яворов, Съч. I, 36. виждам се, видя се I. Страд. от виждам (без 2, 15-21 знач.). Па ѝ направили един прозрачен ковчег от стъкло, за да може да се вижда от всички страни. А. Разцветников, СН (превод), 18. Вън всякога можеха да се видят разпрегнати коля. Й. Йовков, ВАХ, 5. — Трябва винаги

да помните, че няма постъпки, които да не се виждат, които ще останат скрити — сякаш продължаваше мислите му Лена. П. Проданов, С, 106. II. Възвр. от виждам (в 1, 3 и 8 знач.). Божура слезе надолу, стигна до самия край на скалата, приседна на колене и се наведе. Във водата, като огледало, изплува образът ѝ, погледна я и ѝ се усмихна. Никога тя не беше се виждала тъй добре. Й. Йовков, СЛ, 68. За да се види целият, трябваше да иде до шивача, у шивача имаше огледало, високо два метра. Й. Радичков, СР, 95. Мечтите ѝ я понасят към нейното щастие .. Тя се вижда булка. Елин Пелин, Съч. II, 112. Виждам се в родний кът, / родна реч слухът ми гали / свой отново ме зоват, / свой които са ме звали. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 59. — Огън има, бълнува... ще ходи, къде ще ходи, .. Не се вижда какъв е. Й. Йовков, А, 97. Ами че не се ли сещаш, не се ли виждаш на кой си хал стигнал. На теб ли остана света да оправяш, бре чедо. Ал. Константинов, Съч. I, 244. III. Взаим. от виждам (в 1 и 4 знач.). Но ти не се тревожи, аз пак ще ти кажа, очи, които не се виждат, се забравят. Д. Талев, ЖС, 425. Започва да се свечерява, .. Не се виждаме един други. Й. Йовков, ВАХ, 9-10. — Ела, бре сине, ела да се видим — посрещна го Арнаутина. Но Гороломов едва се ръкува с него. Й. Йовков, ПГ, 278. Месец по-късно той изпрати чрез жена си бележка до Пантелей. Предлагаше му да се видят в града. А. Гуляшки. МТС, 337. — Хайде, Христо, на добър път! Дано пак се видим! Ст. Дичев, ЗС I, 325. вижда се, види се. 1. Безл. от виждам (в 1, 8 и 10 знач.). Грееше пълен месец и се виждаше като денем. Й. Йовков, Разк. III, 14. Приближих го предпазливо, на пръсти. Дишаше тежко, на прекъсване, виждаше се, че е тичал през целия път. П. Михайлов, МП, 44. — Хайде върви си, виж защо те викат... То се е видяло, че и днес няма да се пожъне. Елин Пелин, Съч., 158. 2. Като вмет. дума. Означава предположение за достоверността на някакъв факт; изглежда, вероятно. — После добичето се разболя, види се, от умората и от страха. А. Каралийчев, СР, 108. Никой не го преследваше, не се чуваха хора. Види се, човекът се бе отказал да го гони. Зл. Чолакова, БК, 34.

ВЍЖДАМ СЕ несв.; вѝдя се св. и (остар. и диал.) несв., непрех. 1. Намирам се в положение да бъда възприет със зрението; забелязвам се, гледам се. През клоните на дърветата се виждаше небето. Елин Пелин, Съч. I, 119-120. Из прозорците падаше обилна светлина, та ясно се виждаха фреските, които покриваха стените. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 7. Нито пътечка, нито път се вижда в тъмната гора. Ем. Станев, ГЧ, 3. Сенчеста градина. В глъбината / бяла къщица едвам се види. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 29. По двете страни на пътя се видят останки от средновековен замък. К. Величков, ПССъч. III, 61.

2. Почувствам се, разбирам или преценявам, че съм в някакво положение, състояние. Младият човек се видя в страшно затруднение. Ив. Мартинов, ДТ, 261. Но в последната минута Гроздан се видя изоставен и измамен. Й. Йовков, Ж 1945, 54. Войка, за която той мислеше постоянно, сега го отритва студено и спокойно. Той се видя слаб, нищожен и обиден. Елин Пелин, Съч. I, 97. Те се виждаха жертва на едно заблуждение, измамени в най-скъпите си ожидания... Ив. Вазов, Съч. VII, 173.

3. Разг. С предл. с. Имам, сдобивам се с нещо (обикн. материални средства, облекло и под.). Още като дете той мечтаеше да стане инженер. С каква любов изучаваше физиката, събираше стари учебници, .., когато случайно се видеше с пари! М. Грубешлиева, ПИУ, 20. — Заболяха ме очите от това пусто шиене, пръстите си избодох. И пак не можем да се видим с нещо. Й. Йовков, ОЧ, 48. И той най-сетне се видя с ново палто.

4. Изглеждам, сторвам се някакъв някому, правя някакво впечатление някому. Бащата се видя на Митя напълнял, подмладял. Г. Стаматов, Разк. I, 66. Пътеките се видяха на Димо безкрайни. Най-после конете спряха да си починат. К. Петканов, МЗК, 103. Иконите бяха много стари зографии и затова се виждаха още по-ценни на баба Иваница. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 30. Майка му предеше до огнището, но като го забеляза, прибра нишката, .. и го попита: Днес ми се виждаш кахърен. Христо махна ръка, издаде мъката си. К. Петканов, Х, 95. — Петдесет жълтици малко ми се виждат. Нека сто да бъдат. Ран Босилек, Р, 86.

ВЍЖДА МИ СЕ несв.; вѝди ми се св. и (остар. и диал.) несв., непрех. Имам, получавам някакво впечатление, което обикн. не отговаря на това, което е в действителност; струва ми се. — Че де да зная какво беше туй куче и какъв беше този чиляк, дето се цамбурна в герана... — Тъй ти се е видяло мари, чедо! Няма никакво куче, никакъв чиляк. То е било страхът ти! К. Калчев, ПИЖ, 126-127. Това [огънят] е над Вареница, точно където е нашата нива. — Не е, така ти се види! — сви устни Гочо. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 8. Със Янка сол хляб да ядем, / пепел да дадеш да топя, ша ми са види като мед. Нар. пес., СбГЯ, 121-122. Чуждата кокошка нам се види патка. П. Р. Славейков, БП II, 210.

◊ Ако ме видиш, пиши ме! Разг. Употребява се като закана, когато някой не желае да бъде и да отиде отново някъде. — Ще ми притъмнее някога на очите и — баста! Замръкнал съм, а не съм осъмнал. Ако ме видиш, пиши ме! Й. Йовков, Разк. I, 25. Видяла жабата, че (как) коват (се кове, подковават) вола (кон) и тя вдигнала крак.

Разг. Ирон. За човек, който се стреми към нещо, което не му подхожда, не е за него или не е по възможностите му. — Учил, ама недоучил — викаха всички .. — А бе, видяла жабата как коват вола, че и тя вдигнала крак... Не става, не става от всяко дърво свирка — досвършваше Делидимов Иван. Ц. Церковски, Съч. II, 259. Видяла се е тя моята. Разг. За нещо, което е ясно, че няма да има добър край за някого. — Малки ми са още децата — рече той и лека, едва доловима тъга трепна по лицето му. — А то инак моята се е видяла вече... Г. Караславов, Избр. съч. II, 60. — Рано или късно ще го уловят. Неговата се е видяла. Ще го убият. В. Нешков, Н, 10. Виждам / видя бяла бога. Диал. Успявам, сполучвам в живота. — Хубава стипендия ще му дам аз. Те не знаят кой е баща му. Никаква стипендия — да пропада и то, щом и ние не можем да видим бела бога. Ст. Даскалов, ЗС, 32. Виждам / видя <бял> свят. Разг. 1. Раждам се. Стринината Венковичина невяста роди. Мъничко видя бял свят малкото гостенче. Т. Влайков, съч. I, 1925, 266. 2. За литературно произведение — излизам, отпечатан съм, публикуван съм. Но има и други романи, които макар да са били завършени, не са видели бял свят. Б. Шивачев, Съч. I, 131. Виждам / видя (голям) зор (<голяма> мъка). Разг. Много се мъча да направя нещо, да се справя с нещо. — Какво, и вие ли сте спрели тука? Па кончетата ти здрави, а Димитре? — Здрави, ами като че претоварих колата, та зор видяха — отговори Димитър. П. Спасов, ХлХ, 45. — Бяха двама души... Замахнах с дреновицата върху единия .. Другият ме издебна, хвърли се отгоре ми и заби нож в дясната ми ръка. Докато и него смъкна на земята, доста мъка видях. К. Петканов, ЗлЗ, 233. Виждам / видя гърба някому. Разг. 1. Свидетел съм на изгонването на някого от някое място или служба или за принудителното му заминаване отнякъде. — Аз, брат, десет години служа на тая гора, колко началници идваха и си отиваха, а аз оставам .. И на тоя ще му видим гърба някой ден. М. Марчевски, П, 190. 2. Изгонвам някого отнякъде. Скоро и на самия даскал ще му видят гърба. Ще го махнат и него от селото. Т. Влайков, Съч. III, 290. Виждам / видя дебелия край. Разг. Чувствам, разбирам, че ще се вземат строги мерки срещу мене, че ще ме сполети нещо неприятно. — Приятелю, като видяхте дебелия край, веднага сменихте плочата, нали? Вие ще коцкарувате, ще крадете пепелници и закачалки от стаите, а ние тука ще стоим като глухонеми и ще носим материална отговорност, така ли? Й. Попов, СЛ, 125. Виждам / видя добро. 1. Обикн. от нещо. Замогвам се материално от нещо или ставам, бивам щастлив от нещо; преуспявам, сполучвам. — Да живее Момчил деспот, да живее и Елена деспотица! .. Да живеят и добро само да видят. Ст. Загорчинов, ДП, 450. 2. От някого. Бивам ощастливен от някого, получавам облага, помощ, грижи, внимание от някого. Колко добро са видели [селяните] от мене, колко съм им помагал! Й. Йовков, ЧКГ, 145. Виждам / видя дявол<а> <бял> вълк (бивол) по ( посред) пладне (посред бял ден); виждам / видя дявола по (на) месечина. Диал. 1. Подложен съм на изпитание, напрежение, изпитвам големи трудности или неприятности. 2. Само в св., обикн. в бъд., във 2 и 3 л. Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото (употребява се като закана). "Разбойници сте вие, пладнешки разбойници!... започвате война с изненада, с подла изненада .. Но почакайте .. ! Ще видите вие бял вълк посред пладне! Д. Ангелов, ЖС, 87. Виждам / видя звезди посред бял ден (по пладне). Разг. 1. Подложен съм на изпитание, напрежение, изпитвам големи трудности, неприятности. — Бе то за снопето — иди-доди, вършачката на Скачковите го омете нощем, без да го видят и чуят, ами човекът звезди видя по пладне, кога го усука главният ремък... Б. Обретенов, С, 86. 2. Само в св., обикн. в бъд., във 2 и 3 л. Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото (употребява се като закана). Виждам / видя сламката в чуждото око, а гредата в своето не виждам. Разг. Забелязвам и най-малките недостатъци и грешки на другите, а своите — макар и по-големи, не забелязвам. — Тя била нахална! А ти дето с нахалство се сдоби с всичките си удобства... Виждаш сламката в чуждото око, а гредата в своето не виждаш, приятелю! Виждам / видя сметката (работата) някому, на нещо. Разг. Премахвам, унищожавам (някого, нещо). Трябва да го издебне някоя вечер, да го причака някъде... Тук Казакът спираше. Да го халоса, както трябва, и да му види сметката. Г. Караславов, СИ, 94. Метнаха някой и друг поглед на старото паянтово училище, което имаше само една продънена стая, и решиха да му видят сметката. Б. Несторов, СР, 163. — Ако се [бухалът] измъкне, утре свраките ще му видят работата — каза дядо Мирю .. Но тъй или иначе, свраките ще го довършат. Ем. Станев, ЯГ, 20. Вижда ми се / види ми се келят. Диал. Разбира се какъв съм, узнава се, че имам сериозни слабости. Вижда ми се / види ми се края. Разг. 1. За нещо — към привършване, завършване съм, скоро ще бъда прекратен, завършен; свършвам. 2. Скоро ще умра, няма да живея много още. Виждам се / видя се в чудо. Разг. Силно се изненадвам от нещо, смайвам се, слисвам се и не зная как да се справя с нещо, изпадам в крайно затруднено положение. Златка ги посрещна объркана. Тя не беше предупредена и се видя в чудо. Какво по-напред да подреди? Й. Гешев, ВТ, 103-105. Ние дигаме ръце и спорим, .. После започнахме да викаме един през друг. Учителите се

видяха в чудо и ни разпуснаха, за да успокоят духовете. Й. Вълчев, РЗ, 41. Виждам се / видя се в небрано лозе. Обикн. в св. Разг. Неочаквано изпадам в крайно неудобно, неловко положение и се чудя как да постъпя; стъписвам се. Както тършуваше из чантата на майка си за гримовете ѝ, така майката внезапно влезе и дъщерята се видя в небрано лозе. Виждам се / видя се натясно. Разг. Неочаквано изпадам в крайно неудобно, затруднено положение, при което съм принуден да постъпя по един или друг начин. "И мене ще кани", говореше си гласно дядо Добри. — "Ама видя се натясно кметът, че гледа и нази да изяди. Не е вече турско, че да се шири той из село като читак... А. Страшимиров, А, 594. Виждам си / видя си майстора. Разг. Обикн. в св. 1. Попадам (попаднах, ще попадна) на по-опитен човек от мене, който успява да се справи с мене и да ми даде заслуженото. — Той, като всеки чорбаджия, е гледал интереса си. — Гледал, ама ще си види майстора! — отсече твърдо Казакът и очите му притъмняха. Г. Караславов, СИ, 112. 2. За нещо, което трябва да бъде извършено (обикн. работа, дейност и под.) — попадам (попаднах, ще попадна) в много опитни ръце. Виждам си / видя си сметките с някого. Разг. Изяснявам личните си отношения с някого, като търся отговорност за постъпките му. — Сеги ще се разправим .. — Ще си видим сметките с кожодерите! Й. Йовков, ЧКГ, 261-262. — Берекета ще оберат пак прекупчиите на данъците редом с лихварите чорбаджии — махна с ръка учител Петко. — До ще време да си видим сметките с тях! — сви вежди Нено. Д. Марчевски, ДВ, 58. Виж му ума (акъла), че му крой шапка (калпак, кюляф). Разг. За глупав, несъобразителен човек. — Хората знаят колко струваш и с право си казват: виж му ума, че му крой калпак! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 424. Да ми види гъз<ът> път. Простонар. Грубо. Да се разходя, да се пошляя (употребява се, когато някой отива някъде, без да е било наложително или без работа). Някой ходи някъде само да му види гъзът път, а не че толкоз голяма нужда е имало от неговото ходене там. Послов., СбНУ ХХV, 33. Да <му (ти)> се не види <макар>. Разг. За израз на яд, недоволство, възмущение от някого или нещо. — Тюх, да се не види макар! биеше се отчаяно бащата. — Змия в пазвата си свих! .. Роднини! — Змии, змии! Усойници!... Хляба ти яде и гроб ти копае... Г. Караславов, СИ, 190. — Ловци излизат. Ще ми намерят бялката. — Да ти се не види и бялката и чудото... То барем да я хванеш, ами саде ходиш да мръзнеш и да плашиш животното. Елин Пелин, съч. IV, 242. Да те видя на бял кон. Диал. Да се отличиш. Да те видя на дървен кон. Диал. Да те видя в ковчег, да умреш. Да ти видя гърба. Грубо. Иди си оттук, махни се, върви си. Де да видим. Разг. 1. За изразяване на закана, заплаха към някого. 2. За означаване, че някой очаква нещо да се случи, с отсянка на неувереност, съмнение. Решила съм това лято да го заведа на бани, .. Освен това и за пенсията му действам, но де да видим. Не признават труда на търговците от миналото. К. Калчев, СТ, 67. Цене гледаше със светнали очи, превърташе из ръцете си ту лъскава фасунка, ту цветна крушка и цъкаше с език. — Ще направим някоя беля, ама де да видим. Аз от бой не се плаша. В. Ченков, СНД, 180. Де се е чуло <и> видяло. Разг. За нещо необикновено, което не е съществувало, не е ставало досега. — Де се е чуло и видяло един господар като мене да отстъпи пред едно просто селско момче? То трябва да загине! А. Каралийчев, ТР, 201. На дърво птичка свиреше, / свиреше и говореше: / де се е чуло видяло / живо със мъртво да ходи? Христом. ВВ II, 219. Ела да видиш (виж) <чудо>. Разг. За нещо необичайно, необикновено, което ще стане като следствие от друго нещо. Цяла нощ не мигнаха двамата от вълнение. Те са додумваха как ще я [нивата] преорат издълбоко, ще изпръхне черноземът през зимата, па запролети ли се, като я изсадят с царевица, та ела да видиш чудо... Кр. Григоров, Н, 40. Като има глава да види. Разг. За израз на примирение, когато се преживява нещо лошо, някакво нещастие. Днес ходих в града... но като има глава да види, то се ще види. С каква мисъл отивах, а пък що срещнах и патих! Ил. Блъсков, ДБ, 40. Кога<то> (като) си видя ушите (тила) <без огледало>. Ирон. Никога. — Картини някакви искал да види, та и той да рисувал такива работи. Ще нарисува, като си види ушите. Хаймана! В. Геновска, СГ, 17. Кой накъде<то> (къде) види. Разг. Във всички посоки или в която посока се случи. Останалите живи хищници бягаха презглава, кой накъде види. О. Василев, ДГ, 112. В това коварно нападение загинаха много перущенци. Останалите удариха на бяг по селата — изпокриха се кой къде види. Г. Караславов, П, 35. Където (накъдето, дето) ми видят очите. Разг. Без определена посока, където ми падне, където се случи; напосоки. Най-напред му мина през ума да бяга накъдето му видят очите. Й. Йовков, ПГ, 70. — Утре заминавам!... — Къде? — Където ми видят очите... М. Марчевски, П, 294. Не видях как. Разг. Много бързо, без да му мисля (от страх, уплаха и под.). Цъфнало калето като презрял пъпеш и заринало хич да не е шест хиляди турчуля. Не видял пашата, как вдигнал бял байрак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 176. Не виждам / видя бял ден; не виждам / видя бял свят. Разг. Водя много тежък живот, мъча се, тегля. Не е видял бял ден, не е познал ни една радост. Това е бил животът му до ден днешен!... Л. Стоянов, Избр. съч. III, 458. — Аз пък чираку‑

вах. Баща ми рано се помина. Пребиха го в конака. Майка ми остана сама. Тя горката бял ден не е видяла през живота си! Д. Марчевски, ДВ, 85. Казаха, че било сменено правителството, но дядо Тома не обърна внимание на това .. "Всички са от един дол дренки! — викаше троснато той .. "Откак помня — казваше той, — все тия разбойници управляват и все лъжат, че щяло да дойде по-добро. Няма да видим бял свят при тях!" Г. Караславов, Избр. съч. V, 203-204. Не виждам / видя по-далеч<е> от носа си . Разг. Много съм ограничен, не съм способен да вниквам по-дълбоко в нещата или ме занимават само неща, които непосредствено ме засягат. — Нека да ме убият на фронта, барем голяма пенсия да получаваш. А ако ме очистят тук, ще вземеш на босия цървулите, ама за това се иска да ти работи пипето. а ти от носа си по-далеч не виждаш... В. Нешков, Н, 156. — А пък аз мисля, .., че тази вечер Беров е малко нещо кисел .. — Тъй е, когато не искате да видите по-далече от носа си! К. Петканов, В, 42. Не искам да (го, я) видя, да (го, я) чуя. Не искам да поддържам връзки (с някого). Пенка не ще и да го види, не ще и да чуе за него. Т. Г. Влайков, Съч. I, 1925, 8. Никакъв да се не види <макар>. Разг. Да умре. — Пък то... умря си детето, само дето им воня къщата като пор, никакъв да се не види макар... Шарлатанин! Г. Караславов, СИ, 18. Ни (нито) се чувам / чуя, ни (нито) се виждам / видя. Разг. Изчезвам, не се знае къде съм. — Ама го взеха запас още преди да почне войната. И тъй се затри с войската — ни се чу, ни се видя... П. Вежинов, ЗНН, 52. — Няма ги — .. — сигурно са заминали натам, къде Балкана. Нѝ се чуват, нѝ се виждат тъдява... К. Калчев, УЧС, 29. О̀ко да види <и ръка да пипне>. Разг. Искам сам, лично да видя, за да се уверя, че съм сигурен в нещо. — Учена жена си, .., а яз едва се подписувам и искаш акъл от мене. Ама щом ме питаш, че ти кажем това, що знам от стари хора .. Требе сичко о̀ко да види и ръка да пипне — само тогава че се изучиш добре. Е. Огнянова, НШ, 32. Отиде, та се не видя. Разг. 1. Отдалечи се, отмина и не се върна. — През плетища, през дворище, отишел човекът, та се не видял. Й. Йовков, А, 68. 2. Изгуби се, свърши се, изчезна. — Винотооо, винцето-тригодишното отиде, та се не видя! — заплака отведнъж той и настави през сълзи: — Ти не знаеш ли, отче, какво нещо щеше да стане от него? Изтече, изтече безвъзвратно! Елин Пелин, Съч. I, 191. Още коня не видял, крака размахал. Разг.; Още коня не видял, нозе (нога) замахал. Диал. Употребява се, когато някой преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това. През плет не съм (съм) виждал / видял нещо. Разг. Ирон. Нямам (имам) представа за нещо, не ми (ми) е познато нещо. — Дано барим някой от нас презплет да е виждал как се стягат бъчови. П. Тодоров, Събр. пр II, 243. — Вие можете да вярвате,.., и ние през плет поне сме видели какво е нещо литературата. Ив. Вазов, Съч. X, 25. Сякаш червата си виждам. Разг. Изпитвам много неприятно чувство, отвращение при вида на някого, нещо. Тебе гледа, мене вижда. Разг. Подигр. Кривоглед. То се е видяло. Разг. За нещо, което е ясно, че няма да има добър край. Безмислени са усилията, които полагаш! То се е видяло.То се е видяло. Разг. За нещо, което е ясно, че няма да има добър край. Безмислени са усилията, които полагаш! То се е видяло. Удари ме горния <праг>, та видях долния. Разг. Опомних се, след като получих заслуженото възмездие за нещо (обикн. когато съм се възгордял). "Е — казваше мислено Гмуреца. — Удари те горния праг, та видя долния!" "И аз сам не зная как стана тази работа с мене — отвръщаше с разкаяние и страдание бай Герго". Ст. Даскалов, СЛ, 115. Ще видим кой кум, кой <стар> сват. Разг. Употребява се като закана, че някой ще бъде наказан, отмъстен. — Мене никой не ме убива пък — обади се отзад дядо Минко. Велко скочи и стана прав. — И ти си чорбаджийско ухо! .. Какво мислите вий, все тъй ли ще върви? Е-хе! свърши се то! Ще дойде видовден, ще видим, кой кум, кой сват. Й. Йовков, ЧКГ, 46. Ще видиш (да видиш) откъде изгрява слънцето. Разг. Ще те накажа сурово, ще се разправя жестоко с тебе (употребява се като закана). Ще има да видя. Разг. Ще имам големи неприятности, ще преживея лоши неща. — А тя... обича ли Ви?.. — Обича ме — призна Евгени.. — Това е Ваш личен въпрос и той не ме интересува .. но това с декларацията е опасна работа. Ако разберат, ще има да видите. Д. Ангелов, ЖС, 337.

— Друга (остар. пов.) форма: вижд.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П