ВИЗАНТИЙЩИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИЗАНТЍЙЩИНА ж. Постъпка, проява на лукав, двуличен, хитър и подъл човек; лукавство, двуличие, подлост, византийство. Имаше и [писмо], което съдържаше тайните наставления на Фенер към гръцките владици в България,.. тези инструкции бяха олицетворение на гръцка лукавщина и образец на византийщина. П. Р, Славейков, БП I, 24-25.