ВИКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍКАНЕ ср. Отгл. същ. от викам и от викам се. В това време телефонът издрънча. Главите на всички се обърнаха към това място, дето телефонистът, сврян в храстите, се опитваше да улови с продран от викане глас шума на другия край на жицата. Ив. Мартинов, ДТ, 171. — Никого няма да заболи, ако раздерем от викане празните си гърла или полицията пребие десетина души от нас. Д. Димов, Т, 231. Чува се викането на ходжата от джамията. Т. Влайков, Пр I, 113. — Ще седна, ще кажа... Сърцето ми ще изхвръкне цял ден, знаеш ли? За какво те вика прокурорът? — То не беше от прокурора викането — рече тежко Петър. Кл. Цачев, ГЗ, 64. Той викаше и махаше с ръка повече от другите; но от чукането и викането на работниците се не чуеха думите му. Н. Бончев, ТБ (превод), 32.