ВИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍКВАМ, -аш, несв.; вѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вѝкнат, св. 1. Непрех. и прех. Викам (от 1 до 6 знач.) веднъж или няколко пъти. Тя отваряше малката вратичка и оттам викваше: "Захари, я ела какво ще ти кажа!" Й. Йовков, ВАХ, 26. Кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священни конец .. / Ще викнем ние: "Хляб или свинец!" Хр. Ботев, Съч., 1929, 27. "Против теб е викнал сичкият град", казал каймакаминът и махнал с ръката си. Л. Каравелов, Съч. VII, 77. Защитникът извлече Митре в коридора и треперящ от яд , викна му отчаяно. — Животно! Елин Пелин, Съч. I, 99. Вечерта, преди да тръгне, Войка го викна при воденицата и много плака. Елин Пелин, Съч. I, 94. А напред като бехте викнали Младен, та Младен! На̀ ви го сега и Младен! Т. Влайков, Съч. III, 206. — Па като ни викнеш на една тлака, скоро ще се приготви сичкото. Т. Влайков, Съч. II, 94. Чу, че някой му викна на име и се обърна. ● Нар.-поет. Вик виквам / викна. Мома била виковита, / виковита, гласовита — / вик викнала, глас пуснала: / Ура-вара, девет брате, / .. / я припкайте та фанете, / .. / лудо-младо, луд гидия! Нар. пес., СбНУ XLVI, 220.

2. Прех. Диал. В съчет. с песен — Започвам да пея; запявам. — Момчета, я вие викнете някоя стара хайдушка песня. Ив. Вазов, Съч. XXII, 180. Някои от момите викват весела песен. Т. Влайков, Пр I, 268.

3. Прех. Диал. Със съюзите да, та и в съчет. с гл. пея, смея се, плача означава, че действието, изразено от тези глаголи, започва да се върши. Виквам да пея — започвам да пея. Мнозина от синджира ни викнаха да пеят бунтовни песни. З. Стоянов, ЗБВ III, 163.Виквам да се смея — започвам да се смея. Като им разказа работата, те викнаха да се смеят. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 131. Виквам да плача — започвам да плача. Викна Делчин, викна та заплака: / "Бог да бие тица кукувица". Нар. пес., СбНУ XLVI, 31. виквам се, викна се страд.