ВИКОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍКОМ нареч. Диал. С вик, с викане. Към майката щерка, към щерката майка / се спуснаха виком веднага — / со плач се те живи пригърнаха двете; / и паднаха мъртви пред прага. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 54. ● Нар.-поет. Виком викам. Виком викат бързи вестоносци: / — Сбирайте се, майстори зидари, / сбирайте се във Одрина града, / да градите мермерна джамия. А. Разцветников, С, 201-202. Подир иде негов тейно, / виком вика, тичом тиче: / "Стой почакай, мой мил сине". Нар. пес., СбНУ I, 14.