ВИЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍЛА¹ ж. Дълъг, гладък прът с два или повече дървени или железни зъба накрая за прибиране на сено, слама и под. По-нататък из нашарена с дълги откоси ливада,.., берачи с дълги вили пъргаво обръщат или разряждат позасъхналото сяно. Т. Влайков, Съч. III, 2. Ала най ѝ харесваше ей това — .., жените да ѝ пренасят с дългите двоянки и троянки вили, тя да ги поема и настила покрай себе си. Ст. Даскалов, ЕС, 15-16. Косачете, по бели ризи, пристъпеха наред, и до всякого се показоваха редове зелена окосена трева. По-нататък, бераче, с песни събираха с вили сеното на купи. Д. Манчев, БЕ II, 93. Зела е вила на рамо, / отишла сено да бере. Нар. пес., СбНУ IV, 57. Вили очи ти изболи. (Клетва).

◊ Вдигам / вдигна (дигам / дигна) на вили и мотовили (кокили) (на вили-<на> мотовили) някого. Разг. Шумно одумвам и подигравам някого. — Щом ѝ кажа, че съм идвала тука, ще се разсърди. Хората са я подлудили. Ден не минава да не ме дигнат пред нея на вили-мотовили. К. Петканов, Х, 63. Пък и зевзеци — еша им го няма. Ще вземат и такъв кюляф ще му скроят... Нали ги знаеш — ще го направят за мезе на устата, та мало и голямо да го дигне на вили и кокили. Ст. Чилингиров, ПЖ, 97. Едни на вили, други на могили. Диал. За несговорни хора. На вили и могили. Разг. Неподредено, разхвърляно е. На гостите си да заколиш пиле, / я пък прасенце .. Па на вили и могили / във къщи да не е.К. Христов, ЧБ, 84. Ще ни дойдете на гости, ама след седмица, че сега ремонтираме и у нас е на вили и могили. С вила орехи събирам. Разг. Върша безполезна работа.

ВЍЛА² ж. В народните поверия — митично женско същество, което обитава горите, изворите, реките и пр. и бди над хората, които са далеч от дома си; самовила, самодива. Разправяха, че когато дошло християнството, старите езически духове, които населявали дърветата,.., избягали нанякъде.. А по-рано всяко старо дърво,.., всеки дълбок вир, като оня под скалата до Аароновия дворец, имали я горска вила, я русалка, и вещи хора можели да ги викат и да говорят с тях. А. Дончев, СВС, 121. И да видя как живеят / либни змейове в грамади, / как си вилите люлеят / хоро в росните ливади. Ив. Вазов, Съч. IV, 107.

ВЍЛА³ ж. Къща извън града, обикн. с просторен двор или градина за почивка през лятото. След няколко дни Фотина тръгваше за Варна да прекара лятото в бащината си вила на брега на морето. В. Геновска, СГ, 237. Те си спомниха неволно за къщата му в най-тихата и сенчеста част на София, която струваше милиони, за американската му кола, за вилите му в Чамкория и Варна. Д. Димов, Т, 260. Пред тях се издигаше бяла двуетажна вила с градинка и красива желязна ограда. Цв. Ангелов, ЧД, 242.

— Лат. villa през рус. вилла или нем. Villa.