ВИЛНЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИЛНЀЯ, -ѐеш, мин. св. вилня̀х, прич. мин. св. деят. вилня̀л, -а, -о, мн. вилнѐли, несв., непрех. 1. За вятър, буря и под. — проявявам се с много голяма сила, стихийно; бушувам. Придошлите потоци понесли камъни и дървеса, Бучумската река отвлякла пещите, потопила селото,.. Цял ден и цяла нощ вилняла бясната буря. Ст. Станчев, ПЯС, 111. Разчитахме, че бурята ще стихне, снегът ще престане. Но тя вилня до късно вечерта и когато поутихна, беше настъпил мрак. П. Стъпов, ЧОТ, 117. Цяла неделя вилня този пустинен циклон. Ст. Марков, ДБ, 216.

2. Прен. За болест, епидемия и под. — разпространявам се в широки размери, като повалям, унищожавам, изтребвам масово. Зловещо и тежко се носеше медният звън от камбаните на Петропавловския манастир, в чиито гробища погребваха чумавите. Месец вече вилнееше страшната напаст между хората. П. Константинов, ПИГ, 67. Ние трябваше да се борим и с маларията, която по онова време вилнееше из мочурите, през които се прекарваха трасетата. Г. Белев, КВА, 279. Шумът и глъчката, които достигаха до ушите, напомняха за новия живот, който кипеше тук, на същото това място, дето само преди няколко дни бе вилняла смъртта. Ив. Мартинов, ДТ, 264.

3. Прен. Жестоко и безогледно върша масови безчинства, убийства, насилия, грабежи и под.; върлувам, беснея. Гладните и свирепи орди вилнеят, опожаряват и грабят. Ив. Унджиев, ВЛ, 65. Разярените турски пълчища вилнееха по селата и доунищожаваха това, което не беше унищожено — и люде, и добитък, та палеха и горите, за да няма къде да се крият комитите. Д. Талев, И, 608.

4. Разг. За дете — играя буйно, шумно; беснея, лудувам. Окол децата играят, вилнеят. Ив. Вазов, БМ II, 27.