ВИЛЯЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИЛЯЀТ м. Остар. и диал. Вилает. Затворът беше препълнен със затворници — над две хиляди души. Имаше тук люде от всички народности, които обитаваха турската империя, но повечето, докъм хиляда и петстотин души, бяха все люде от трите македонски виляета. Д. Талев, И, 633. Банко ще да та проводи, / да види татко и мама / какво съм либе залибил, / на тойзи пусти виляет. Нар. пес., СбБрМ, 389.

— Други форми: вилея̀т, велеа̀т, велея̀т.