ВИНКЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍНКЕЛ м. 1. Пресовано желязо с ъглов профил; ългово желязо. Неусетно се намери пред Керановата порта. Предишната бедност бе потънала в бързо натрупани богатства, които личаха в желязната ограда със зелена боя; .. ; в цветята пред стълбището, подшити с мозаична пътека под асма на винкел. Д. Вълев, Ж, 106.

2. Техн. Уред за измерване на прав ъгъл. Работата е улеснена със заместването на отвеса с винкел и предварителното приготвяне на дървени рамки за очертаване на вратите и прозорците.

— Нем. Winkel.