ВИНОБЕРМА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИНОБЀРМА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Гроздобер;винобер. През нощта владиката, за да избегне от свирепите башибозуци,.., бе се скрил в един селски хамбар под една шарапана (дълъг съд, в който берат и тъпчат грозде по виноберма). Лил., 1884, кн. 7, 33-34. Мина виноберма и всички лозя са / обрани и вече прибрани, / а нашите, братко, какво още чакат? П. П. Славейков, Събр. съч. I, 52. У понеделник бе Кръстовден; / виноберма доде. / Виноберма ся захвана, / лозята обраха. Ц. Гинчев, ДТ, 107.