ВИНОВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИНО̀ВНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който има вина за нещо, който се е провинил в нещо или е извършил някакво престъпление. В чуждите вестници подробно описваха атентата. Публикуваха дори първите разпити на виновниците. В. Геновска, СГ, 107. — Искаме да бъдат дадени под съд виновниците за военната катастрофа, които напълниха с гробове долината на Вардар и македонските чукари! А. Каралийчев, НЧ, 33. Не беше трудно за никого да се досети кои бяха виновниците и на това злодеяние. Й. Йовков, Ж 1945, 232. Тогива Кортес състави военно съдилище, дето виновниците ся представиха и изповядаха вината си. П. Кисимов, ОА II (превод), 11.

2. Разг. Човек, който е причина за нещо (случка, събитие и под.). Кметът на града дигна тост в чест на новоназначения областен директор, виновник за тържеството. Последва тост за народната войска и вечерята започна. Д. Ангелов, ЖС, 220. От старото гевгирено кубе, построено от султан Селим II, виновникът за издигането на монументалната джамия в Одрин, вече няма следа. П. Делирадев, В, 309. Той [Стамболов] беше главният виновник на Заарското въстание и въобще един от хероите в 1876 година. З. Стоянов, ЗБВ I, 168.