ВИНОВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИНО̀ВНО нареч. Като виновен, като провинен, с чувство за вина. Мъжът нямаше с какво да се оправдае, гледаше настрана и мигаше виновно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 33. — А, ти ли си, Йордане, влез, влез. — Прощавай, вуйчо Петре, улисан в работа, не можах да намина — виновно отговори Орце. Д. Спространов, С, 74. От дюкяна пък,.., се чу строгият глас на татя. Той мъмреше калфата, който виновно се оправдаваше. Ст. Чилингиров, ХНН, 10.