ВИНОПИЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИНОПЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. Остар. Книж. Човек, който пие много вино, който пие вино до напиване; винопийца. — Чуваш ли? Хей! Куций чорт, донеси полвин ока вино, на юнашка вересия! — вика един от винопийците. Ил. Блъсков, КУ, 62-63. Той наливал все харно вино, затова и настръвил в своята кръчма всички винопийци от Диваково и от околните села. КН, 1873, кн. 4, 9-10.