ВИНОЧЕРПЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИНОЧЀРПЕЦ, мн. -пци, м. Прислужник, който поднася вино обикн. на царска или болярска трапеза. Някой от виночерпците поднесе им вино. — Хай да е жив царят! Ив. Вазов, Съч. XIV, 24. Кракра не пожела да слезе от коня си, та оръженосците стояха до конете и крепяха на вдигнати ръце обърнат щит с хляб и месо, а виночерпецът държеше роговете и меха. А. Дончев, СВС, 165. В тази темница бяха затворени още двама затворници на египетския цар,.., Единът беше негов виночерпец, сиреч, който му наливаше да пие. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 159.