ВИНТЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍНТЕР м. Спец. Уред за крайбрежен риболов, който се състои от няколко мрежи с конусовидна форма, опънати на обръчи и вмъкнати една в друга. Аз напипах във вира до върбалака един винтер — нарочно приготвен кош за ловене на риба, която, щом влезе в тоя кош, вече не можеше да мръдне оттам. Д. Калфов, КР, 67. Лодката се провира в лабиринта от каваци и камъш из разлива и спира леко и безшумно, сякаш сама знае, че тука има заложен винтер. Станьо Василев с опитна ръка изважда обръчите и в мократа мрежа трептят и бляскат на слънцето пъстри каракуди. С. Северняк, ОНК, 113. Симеон, за да ги подразни, каза на Петърчо: — .. Ще идем само двама. Зная един винтер, пълен с риба. Вчера видях горския като го оплете и го постави под върбите в дълбоката вода. М. Марчевски, МП, 79.

— От рус. вѐнтер през рум. wintir. — Друга (диал.) форма: вѐнтер.