ВИНЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИНЧ, вѝнчът, вѝнча, мн. вѝнчове, след числ. вѝнча, м. Техн. Механизъм, състоящ се от стоманени въжета и барабан за повдигане и преместване на тежести. С негова помощ преместиха по-добре винча, завъртяха ръчката .. и всички жени учудено ахнаха, като видяха как неимоверната тежест на локомобила започна да се подига от една толкова малка и слаба наглед машина. Й. Йовков, Ж 1945, 125.

— От англ. Winch.