ВИНЯ̀

ВИНЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Приписвам на някого вина, смятам някого за виновен, намирам вина у някого; обвинявам. Той знаеше, че в душата си тя го вини и му се сърди,.., а му се искаше тя да разбере, че той с нищо не се е провинил пред нея. Г. Караславов, ОХ IV, 446. Обърна се и потърси очите на момчето — на тоя хром другар, когото,.. бе винил в себе си, като виновник за неговото залавяне. Ем. Станев, ВТВ, 58. Веднъж Георги .., започна да го вини, че лъже хората. В. Геновска, СГ, 219. виня се страд. и възвр. Вън от обстоятелството, че се винеше погрешно баща ми вместо мене, всичко друго беше известно

до най-малките подробности на властите. К. Величков, ПССъч. I, 8. Разкайваше се за своите подозрения и зли мисли, за тежките думи, които беше ѝ казал, винеше се, че в гнева си беше я изоставил. Ем. Станев, ИК II, 171. Започваше да се вини: не търсеше ли той да прости подлостта на Димитрис заради нея? Ст. Сивриев, ПВ, 87.

Списък на думите по буква