ВИР —Речник на българския език — алтернативна версия
ВИР, виръ̀т, вира̀, мн. вѝрове, след числ. вѝра, м. 1. Дълбоко място в река или поток, където водата тече по-бавно. Посред града се извиваше бавно широкият зелен Етър без бързеи и въртопи, с разлати вирове, където се оглеждаха кулите на Царевец. Ст. Загорчинов, ДП, 275. Той стигна там, гдето водата излизаше от гората, разширява се на едно място и правеше тоя хладен и бистър вир, в който жените от Жеруна перяха губери и белеха платна. Й. Йовков, СЛ, 22. Този ден щяхме да ходим на реката.. Там имаше чудесни вирове, в които се къпехме. Ст. Стратиев, СВМ, 99. // Дълбоко място в река, което обикн. не замръзва, където рибите прекарват зимата; топлик. Лицето му просветна, сякаш пред Теодосия се появи предишният монах, който ловеше мрени и пъстърви в рибния вир. Ст. Загорчинов, ДП, 386.// Разш. Място в река, където течението е по-бавно, водата се върти в кръг и увлича надолу; въртоп, водовъртеж. В последния миг, когато водовъртежът вече го увличаше в бездънния вир, Крум Тонев свари да се вкопчи в една греда на разбития сал. П. Бобев, К, 6.
2. Нарочно заградено дълбоко място за събиране на вода от дъжд, река и др.; бент. Там дъждовните води се стичат и правят вир. Ив. Вазов, Съч. XII, 114. Надонесоха [селяните] ритли, дъски, слама, плява, па и една здрава, дебела кълчищница, заприщиха реката всред селото. И вдигна се вир за чудо. Н. Попфилипов, РЛ, 91. Там, дето няма големи реки, селените нарочно изкопават един широк трап, в когото отбиват на чешмите водата, за да са набира вир да си киснат конопите и ликата. Ил. Блъсков, ПБ III, 51.
3. Диал. Насъбрана застояла вода; локва, гьол. В близкия вир закрякаха жаби и в чудната вечерна тишина някак успокоително и мечтателно трепна челиченият ек на дружната им песен. Елин Пелин, Съч. I, 80. Как е чудна нашата локва, / наший жабунясал вир! Ив. Вазов, Съч. III, 189.
4. Диал. Извор, кладенче; врело. Каля шета в градине, Кальо, / у градине три вира. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 16.
5. Прен. Остар. и диал. Източник, извор. Първите български литератори от времето на Възраждането не чакаха обаче появата на пълни руско-български речници, за да зачерпят от богатия вир на руската книжнина и на първо място учебна книжнина. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 380.
◊ Вир вода. Разг. Съвсем мокър. Дъжд рукна — и аз не знаех де да подслоня глава. — Вир вода станах, а бурята не секваше ни за миг. Н. Райнов, КЦ, 100. Никола почна да търкаля едрите снопи. Пот рукна от челото му. Вир вода стана бялата му риза. А. Каралийчев, СР, 97.