ВИРАЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИРАЖА̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Изразявам; виразявам. Днес китайската писменост е съставена от множество знакове, които имат известен смисъл и които виражават отделни думи. СбС, 22. И често ѝ виражаваше желанието си да я

има при себе си. Х. Пашов и др., ЦП, 8. виражавам се страд. Количеството на златото в смесите се виражава с каратове. Знан., 1875, бр. 15, 239.

ВИРАЖА̀ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Изразявам се; виразявам се. Но ние пожълтяхме малко, защото си помислихме, че е дошла някоя бърза заповед, за да ни "пребесят надве-натри", както са виражаваше Савата. З. Стоянов, ЗБВ III, 164.

— От рус. выражать.