ВИРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИРА̀Н прил. неизм. Простонар. 1. Разнебитен, разрушен, съсипан. — Ха сега да идем там горе на баира, има една изоставена къща. Да видим ще я харесаш ли. Малко е виран, но като се поизкърпи, ще влезе в работа. Д. Казасов, ВП, 22. — Решил съм да продам и новия мадан — рече му Махмуд бей, — ама на̀, вашият Чакър бюлюкбаши взе, та събори и неговия кораб.. — Питай го колко пари ще иска да ме остави да го поправя. Виран имот не се продава. А. Христофоров, А, 346.

2. Прен. Болнав, нездрав. — Тука ли е стопанинът? — запита Алекси. — Тука е — рече Дрондовица. — Малко е виран, нехела.. Простинал ли е, не знам, нещо го не бива, та е полегнал. Кр. Григоров, Н, 29.

— От перс. през тур. viran. —Друга форма: вера̀н.