ВИРАНЕТИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИРАНЀТИНА ж. Простонар. Пренебр. Виране (в 1 и 3 знач.); виранлък. — А за какво са тия допотопни виранетини — каза Гороломов, като погледна двете полусрутени вятърни мелници горе на височината. Й. Йовков, ПГ, 142. Охрани се Батенката. За пет-шест години си оплете кошника.. Събори виранетината на Ручилото и издигна нова къща. А. Каралийчев, НЗ, 92-93. — Не можах да разбера защо ми искаш

триста и двайсет хиляди за каруците, дето ги развалихме, че бяха виранетини, и от тях направихме нови. Ст. Марков, ДБ, 274.