ВИРЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИРЀЯ, -ѐеш, мин. св. виря̀х, прич. мин. св. деят. виря̀л, -а, -о, мн. вирѐли, несв., непрех. 1. С обст. поясн. За растение — раста, развивам се добре някъде. — Ще почнем да сеем лен тогава. — Лен ли? .. — Лен. Питах за тая работа аз агронома. Ще вирее той под планината. Кр. Велков, СБ, 45-46. У нас могат да виреят растения, характерни за друга, доста далечна географска област. М. Марчевски, ТС, 6. Памукът не вирее добре по нашите места и се чудя защо ни карат да го сеем — рече Петър. И. Петров, НЛ, 163. Ако на една почва не може да расте изобилна трева, то на нея не може да вирее и хлебното зърно. Знан., 1875, бр. 22-23, 347. // Разг. За животно — добре съм физически, добре се развивам. — Овцата вирее на суховато място. Нея я морят силната жега,.. и мочурът. Кр. Григоров, ПЧ, 77. — Ама то прасе без кал не може. Дорде няма на гърбината му барем пет пръста кал, то не вирей. Тъй де. И. Петров, НЛ, 46. Бубите, что са излезли в първий ден, най-добре виреят, затова и трябува тий на особено място да ся дръжат. Лет., 1874, 194.// Остар. и диал. За човек — раста, развивам се правилно в добро здраве. — Не мога да кажа, че я [жена ми] боли нещо, пък не вирее — загрижи се Бияза и ласкаво се обърна към Каракольовеца. М. Яворски, ХСП, 150. Доброто и веселото разположение [на майката] помага на детето не само да бъде то здраво, но еще и да вирее. Й. Груев (превод), КН 7, 67. // Разг. За поминък, дейност — добре се развивам, процъфтявам. Има гора, но нямат мера̀ .. Вирее само скотовъдството. Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. Лозарството не може също да вирее, защото местността е висока и на усой. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. Замислял ли се е г. Бадев, защо днес поезията вирее само от едната страна на бариерата, а от другата — никак я няма? Г. Бакалов, Избр. пр, 375. Към Alma mater се стреми [Викентий] за лаври! / Ала с науката се той не гаври, — / науката да цъфне, да вирее, / той само зарад титлата копнее. Ем. Попдимитров, СР, 67.

2. Прен. Обикн. за отрицателни обществени явления — имам добри условия за съществуване, развитие, за разпространяване. — Ама човек все се лъже. Де, де, вика си, ще мине теглото, па ще дойде нещо по-хубаво. А то май досега у нас повече лошото е виреяло, отколкото хубавото. Кр. Григоров, ТГ, 60.

ВИРЀЯ СЕ, -ѐеш се, мин. св., виря̀х се, прич. мин. св. деят. виря̀л се, -а се, -о се, мн. вирѐли се, несв., непрех. Остар. Издигам се нависоко, стърча. Останки печални са дивните сарди. / Виреят се копья, блестят алебарди. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 45. Тамо над гроба пустинний / две са дървета виреят. П. Р. Славейков, Ден, 1875, бр. 19, 6. Днес само могилата няма / за чест преживяна загатва. / Пред морния пътник тя мълком / вирей се далеко в полето. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31.