ВИРНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍРНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вирна като прил. Който е изправен, издигнат нагоре. Особено нежен и приятен бе профилът му — тънък, с едва вирнато носле, с малки, пълнички устни. П. Вежинов, БД, 146. Той бил млад, строен, мургав момък с високо чело,.., с гордо вирната глава. Елин Пелин, Съч. I, 107. Кончето беше едно такова — дето трудно ще познаеш възрастта му. Мъничко.., с вирнати уши и лисо петно на челото. Кр. Григоров, Р, 35.

◊ С вирнат нос (вирната глава). Разг. Надменно, горделиво, надуто. Подочуе.., че американците скоро щели да навлязат в България,.., поразвесели се, почва да излиза с вирнат нос, отбие се и до кръчмата, викне да черпи тоя-оня. Кр. Григоров, И, 145.