ВИРОГЛАВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИРОГЛА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Вироглав, непокорен човек. И хаджи Евтим не можеше да се начуди отде изникна това учение, и кой ги научи тия момчета да станат такива халосани и непокорни. И той съдеше Цветанова и внука си защо, като са учени, не съберат ума на вироглавците. Ив. Вазов, Съч. XXV, 73. — Султанът му дарува свобода, ако сложи оръжието и заживее мирно, а вироглавецът отказа и се надсмя. М. Марчевски, П, 45. — Същият си вироглавец, не си се променил ни на косъм. Нека бъде твоето. Ст. Загорчинов, ДП, 348.