ВИРОГЛАВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИРОГЛА̀ВИЕ, мн. няма, ср. Качество на вироглав; вироглавство, вироглавщина, вироглавост. Сам планинец, боляринът Златан беше наследил от дедите си — местни разбогатели старейшини — непокорство пред силата заедно с любов към волността, които у него бяха се превърнали във вироглавие и своеволие. А. Дончев, СВС, 580. Вишан забелязваше, че домакинът е ядосан, но много не се тревожеше, само си каза да внимава, защото в яда си оня може да изрече някоя глупост, а после от вироглавие да я поддържа. А. Дончев, СВС, 139.