ВЍРЧИНА ж. Диал. Събрана на едно място, във вир вода. — Ще те хвърля, каже, в реката.. — Да го порази! Ами защо те не хвърли? — Не се бой, той ме плашеше: тя е пресъхнала! .. — Сѐ ще се намери за тебе някоя жабешка вирчина. Ив. Вазов, Съч. XXV, 26-27.