ВЍРЧИНКА

ВЍРЧИНКА ж. Диал. Умал. от вирчина. Реката беше се изтънила като конец и на места се губеше в камънаците, на места бе замряла в сини стъклени вирчинки. Ил. Волен, МДС, 221. Момченцето се улиса в струйката вода, която чучуреше по неравния дол и се разливаше на места в светли вирчинки. Ил. Волен, НС, 60.

Списък на думите по буква