ВИСНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЍСНА2, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Разг. 1. Отпуснат съм, сведен съм надолу; вися. Летен ден се влачи, / дълъг път макар да гони, / и под мудните му стъпки / морно виснат прашни клони. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 10. Под скалата висне бор с върха надолу, / повален из корен, вече гнил. Мл. Исаев, ЯД, 65. // За коси и под. — падам, спускам се надолу; вися. Наместо феса .. българите носят гугли или калпаци из черна или бяла овча кожа, изпод която виснат космите, или внимателно срешени, или уплетени отдиря в плетеник. А. Шопов (превод), Н 1882, кн. 1, 58.
2. За облак, мъгла, дим и др. — стоя в пространството, обикн. ниско над земята; вися. Пред нас се разкрива къс от прекрасната корейска земя. Надясно равнина, над която висне съвършено лека утринна мъглица. Г. Караславов, Избр. съч. III, 28. Виснат облаци дъждовни, / кат крила са отмалели. Н. Ракитин, С II, 106.
3. Прен. За беда, опасност, нещастие и др. — предстоя, заплашвам да се случа в най-близко време; вися. Беда виснеше над нейното благополучие.
4. Разг. Стоя някъде, без да върша работа; кисна, вися. Майка му .., излизаше наглава с всяка работа, като оставяше Агата да висне на Еньовото кафене и да играе цял ден на карти. Й. Йовков, ЖС, 20. По главната улица патрулираха въоръжени хора,.., по вратите и по прозорците виснеха любопитни жени и момичета. Г. Караславов, ОХ IV, 120. Ако речеш на фарисеите, че по-харно ли е младите да виснат по механите цял ден, старейшините тук не могат що да кажат, ами вземат сърдчено да броят броениците. Н. Бончев, Съч. I, 58.
5. Разг. Упорито залягам за нещо, дълго време работя над нещо; вися. Цял ден висна над печатарската каса. Вадя букви и нареждам думи. А. Каралийчев, НЧ, 21.
◊ Висна като цифка на просешки нос. Диал. Грубо. Заседявам се на гости продължително време някъде или посещавам често някого, у когото не съм особено желан.