ВИСОКОГОВОРИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОКОГОВОРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Техн. Електроакустичен апарат, свързан с радио или радиоуредба, който служи за възпроизвеждане на по-силен звук на говор, музика и др. звукове. На летището беше издигната висока трибуна, поставени бяха много високоговорители, за да може речта на смелия пътешественик да се чуе по-надалеч. Елин Пелин, ЯБЛ, 40. По главните артерии весело звънтяха трамваи, а на площадите гърмяха високоговорители, които съобщаваха за победи на фронта. Д. Димов, Т, 687. Добри тъкмо излизаше от училището,.., когато изведнъж близкият високоговорител .. запращя, запука и се чу глас: "Пред микрофона са нашите ударници". Сп. Кралевски, ВО, 141.