ВИСОКОМЀРНО

ВИСОКОМЀРНО нареч. С високомерие; надменно, горделиво, надуто. И без да каже нещо, тя я изгледа още веднъж високомерно, гордо, както господарите гледат слугите си, и излезе със Захария. Й. Йовков, АМГ, 109-110. Бе я [Катя] пронизала мисъл за сестра ѝ — разпоредителка в кино! Спомни си сега как високомерно се дър‑

жеше с нея свекървата! Не ѝ подаваше ръка и не се застояваше в стаята, когато тя идваше на гости. М. Грубешлиева, ПП, 20. Във воденицата той [Патарока] ходеше важно, по господарски, и към хората се отнасяше грубо и високомерно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 279. Той [Борис] млъкна и повдигна високомерно глава, при което приликата с баща му стана още по-голяма. Д. Димов, Т, 524.

Списък на думите по буква