ВИСОКОНРА̀ВСТВЕН

ВИСОКОНРА̀ВСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отличава с висока нравственост. — Кои са осиновителите? — попита Домна с някакъв особен израз.. — Прекрасни хора. Мои лични познати. Висококултурни, високонравствени. Б. Болгар, Б, 162. Не само като добър преподавател и вещак на елински и френски език Фотинов се славел, а и като високонравствен възпитател. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 637.

2. Който е израз на висока нравственост. Високонравствена постъпка. Високонравствена проява.

Списък на думите по буква