ВИСОКОПАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОКОПА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. За реч, слово, стил и под. — който се отличава с изкуствена приповдигнатост, с надуто красноречие. Всичко щеше да завърши както винаги, с речи: народът щеше да се разотиде, възбуден, със сподавено недоволство, замаян от високопарните слова на ораторите. Ем. Станев, ИК I и II, 125. Можеше да изтъкне с високопарни думи своята заслуга пред вътрешното министерство. П. Спасов, ХлХ, 248. Той умееше да разговаря с тях просто, ясно, достъпно, без високопарни думи, без надменност. Кр. Кръстев, К, 102. Високопарна реч. Високопарни фрази. Високопарен стил. Високопарни стихове.