ВИСОКОПОСТАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОКОПОСТА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има значително служебно или обществено положение; високостоящ. Погребваха Тонков, виден богаташ, голям човек,.. След колесницата се редеше безкрайна върволица от официални лица, от важни и високопоставени личности, от приятели и почитатели. Елин Пелин, Съч. IV, 153-154. Той [счетоводителят] беше поразен от постъпката на барона, но не смееше да издаде учудването си пред толкова високопоставена личност. Д. Димов, Т, 215. Поп Деян пръв път се явяваше при такова високопоставено лице.. Министърът го покани да седне. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 59. — Ти си фабрикант, високопоставено лице в нашия фабрикантски живот. Д. Кисьов, Щ, 117.