ВИСОКОПРЕОСВЕЩЀН

ВИСОКОПРЕОСВЕЩЀН, само м., мн. -и, прил. Църк. Епитет на митрополит, с който се изразява уважение към съответния сан на църковното лице. На 26 того високопреосвещеният Варненски и Преславски митрополит Симеон,.., заедно с местното духовенство, отслужи в съборната църква панихида за покойния Петко Каравелов. Пряп., 1903, бр. 76, 4.

Списък на думите по буква