ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОКОПРЕОСВЕЩЀНСТВО, мн. ‑а, ср. Църк. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, техни. Титла на митрополит или като обръщение към него за израз на уважение. Негово високопреосвещенство митрополит Партений,.., отслужи молебен. С, 1884, бр. 139, 2. — На добър път, господин Глаушев. Бог да ни закриля — рече митрополитът.. — На добър път, ваше високопреосвещенство. Д. Талев, ГЧ, 329. Митко, момчето, което прислужваше в олтара, уплашено и със сълзи на очи се втурна към владиката и се вкопчи в жезъла му. — Какво стана, Ваше Високопреосвещенство? Какво ще правим сега? Ст. Груев, КТ, 169.