ВИСОКОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСО̀КОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Остар. 1. Издигнатина на земната повърхност; височина. Умерена високост на сушата и малко изострена зове са могила; по-голяма.. високост продълговата нарича се бърдо. Ив. Момчилов, МПЗ, 71. // Планински връх. Главни високости на големите планински бърда в Европа са: Мон Моди и Мон Пердю, в Пиринейски. Ив. Богоров, ВГД (превод), 20.

2. Прен. Само ед. Издигнатост, възвишеност, благородство. Тя се обвиняваше пред дъщеря си, че чувствуваше високостта на тази нравственост, без да има силата да отъмне сърцето си от любовта, която го

овладаше. Б. Горанов, ЖСГ (превод), 112. В какво състои високостта на мислите, от гореказаното доста добре са разбира. Т. Шишков, ТС (превод), 113.

— От рус. высокость.