ВИСОКОТЕМПЕРАТУРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОКОТЕМПЕРАТУ̀РЕН, -рна, ‑рно, мн. -рни, прил. Спец. 1. Който развива или при който се използва висока температура. Противоп. нискотемпературен. Високотемпературните лъчисти отопления работят с температура 450-6000 С и се наричат отопления с инфрачервени лъчи. Й. Вучев и др., О, 61. Високотемпературни пещи.

2. Който се осъществява при висока температура. Високотемпературна вулканизация.