ВИСОКОУМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОКОУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. 1. Който е много умен, прозорлив. Труди се прилежно, да не будеш суров, но смислен, защото за онова ще се покажеш защо си високоумен, а за това разумен. Й. Стоянович, ДСС (превод), 69.

2. Който е проява, израз на тънък ум, прозорливост. Със своето лукаво предложение от шестмесечна амнистия, Портата развърза устата на вретището, в което криеше своята високоумна дипломация на Восток. НБ, 1876, бр. 39, 152.

3. Който се мисли, който се смята, че стои над другите, който е с голямо самомнение; високомерен, надменен, горделив. Они [гърците] безмерно са високоумни, недоволни и себехвални. Г. Икономов, КЗ, 40. Треба да се пазиме, да не би ги [децата] направили сос премного похвали горделиви и високоумни. Й. Стоянович, ДСС (превод), 33. Той не е.. горделив и високоумен, но "кротък и смирен на сърце". КТЕМ, 208.

— С. Врачански, Неделник, 1806.