ВИСОКОУМИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОКОУ̀МИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Качество или проява на високоумен; високоумство. Богатството ражда гордост и високоумие. КТЕМ, 410. Изполнени

са сос гордост и сос високоумие ония, които произхождат от знаменити родители. Й. Стоянович, ДСС (превод), 2.

— С. Врачански, Неделник, 1806.