ВИСО̀ЧЕСТВО

ВИСО̀ЧЕСТВО, мн. -а, ср. Обикн. в съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла за лица от царски или кралски род. Телохранителят пред вратата на княжеската спалня застана мирно пред Загорски, но предупредително забеляза: — Негово височество си легна. В. Геновска, СГ, 355. Трябва членовете на комисията непременно да идат в Искрец и да се запознаят с оригинала.. Па още по-хубаво ще бъде, ако и техни царски височества се наканят да идат. Ал. Константинов, Съч. I, 234.

Списък на думите по буква