ВИСОЧИНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСОЧЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Спец. Който е свързан с определена височина. Всички посетители на Рила при изкачване на планината са забелязали характерното разпределение на нейната растителност на височинни пояси, което е явно отражение на климатичните промени. М. Гловня и др., Р, 31-32. Задачата на вертикалното планиране е да даде данни на строителството.. за височинното разположение на всички съоръжения и сгради. К. Груев, ПГ I, 296. Издигналият се над екватора въздух се разива встрани на север и юг като височинни потоци, след което се спуска към земната повърхност в субтропичните ширини. Д. Богданов, ТА, 37.

2. Авиац. Който се извършва на много голяма височина. Учените от всички страни започнали да търсят способи за осигуряване безопасността на аеронавтите при височинни полети. Р. Радулов, ИГ, 15. // Който е предназначен да се използва на много голяма височина. За осигуряване на безопасен полет при случайно разхерметизиране на кабината и напускане на летателния апарат на голяма височина, летците и космонавтите се обличат в специални височинни костюми или във височинни скафандри. НТМ, 1962, кн. 4, 24. // Който е предизвикан от много голяма височина. Вследствие ниското налягане на околната атмосфера летците започват да чувствуват болки в ставите, стомаха, зъбите и пр. — настъпва така наречената височинна или кесонна болест. Р. Радулов, ИГ, 85.