ВИСОЧИНКА̀

ВИСОЧИНКА̀ ж. Умал. от височина (в 3 знач.); малък хълм, малък рид. Наистина, селцето е малко, но е проснато на височинка, та кал никога не може да се види там. Д. Немиров, КБМ, 111. Докато кравите пасат из шубрака по бреговете.., пастирите са все около тях — седят на сянка на някоя височинка, за да могат да ги виждат. Ил. Волен, МДС, 212. Малка пенлива рекичка се извиваше в подножието на височинката между два скалисти голи бряга. Ст. Загорчинов, ДП, 368. От малката наглед височинка се откриваше прекрасна панорама. Кр. Кръстев, К, 106.

Списък на думите по буква