ВИСОЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИСО̀ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. 1. Умал. от висок (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.); сравнително висок, високичък. Рада Госпожина,.. беше височко, стройно и хубаво момиче. Ив. Вазов, СбНУ I, 49. Стана, жена му, е малко по-височка от него, но сгушена в плещите. Кр. Григоров, ТГ, 10. Балкончето да е с парапети, прозорците да са по-широчки и височки, за да влиза вътре повече слънце. Кр. Григоров, ПЧ, 63. Дворът му беше в долната махала, на височко място, отдето се откриваше широка гледка. Ст. Марков, ДБ, 78. Казиното бе построено на височка естествена тераса край морето. П. Вежинов, ДБ, 31. — Колко ще ти трябват? — Ами че... Към пет хиляди гроша, дядо Хаджи.. — Добре! — Но веднага вдигна пръст и предупредително каза: — Ама лихвата е височка, да знаеш. В. Геновска, СГ, 33. Израснал е зелен явор / на Станини равни двори, / дур тъничък, дур височък. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 201.

2. Като същ. височко<то> ср. Обикн. членувано. Разг. Сравнително високо място. Седнал в храстите на височкото, откъдето като на длан се виждаше целият двор на Сиракови, ходжата се пулеше без сън цяла нощ. Х. Русев, ПЗ, 282. Село Приморско (старото Кюприя) лежи на височко край Черно море, над укротените му вълни. Ст. Станчев, ПЯС, 102.