ВИСТРЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍСТРЕЛ м. Остар. Книж. Изстрел. Не е ли по-практично и по-целесъобразно да го причакаш на тъмно и да му светиш маслото с един вистрел? Елин Пелин, Съч. IV, 184. Всички се вслушват във вистрелите и мълчаливо се поглеждат. Й. Йовков, ДП, 1915, кн. IV, 325. Момините скали трепнаха още веднаж и отпратиха ека на вистрела надолу из пролома към с. Цинга. Зл. Чолакова, БК, 12.

— От рус. выстрел.