ВИСЯ̀

ВИСЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. вися̀л, -а, -о, мн. висѐли, несв., непрех. 1. Окачен съм на нещо, без да имам опора отдолу. Една опушена и полуразбита лампа висеше на потона и осветляваше вътрешността. Ив. Вазов, Съч. VI, 5. До синора под трънливата круша виси пъстра люлка. Елин Пелин, Съч. I, 155. В отворен гардероб — в безредие висят: рокли, блузи, пелерини. Г. Стаматов, Разк. I, 88. На всеки мост на реката имаше бесилки. Висяха там обесени трима селяни и един в комитско облекло. Д. Талев, И, 605. На лявото му ухо висеше някаква медна халка. Ст. Загорчинов, ДП, 266. Всяка крушка за опашката си виси. Погов. Всяка коза за свой крак виси. Погов. Вися на лоста.Вися на паралелката. // За плод и под. — държа се на нещо без опора отдолу. Из шумата на овошките се жълтееха дюли и къснозрейни круши, от лозницата висяха едри гроздове. Х. Русев, ПЗ, 65. По градинските дървеса наоколо примамливо виси.. всякакъв плод. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 185. // За части на човешко или животинско тяло — отпуснат съм, сведен съм надолу. Дебелата му долна устна висеше лениво със залепена на нея мокра угарка. Б. Априлов, СбСт, 195. Юрталана го [момчето] хвана за мишницата и го дръпна грубо: — Ставай! Но ръката на момчето беше отпусната, дланта висеше като претрошена. Г. Караславов, С, 40. Той [кучето Балкан] беше уморен, из разкритите му уста висеше влажният му език. Й. Йовков, Разк. I, 113. // За коси и под. — падам, спускам се надолу. Години минаха, откакто не съм галила онзи бял къдрец, що виси над челото ти. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 152. Руменее се лицето ѝ [на Женда] сред жегата, очите ѝ се тъмнеят.., висят отзад дългите ѝ плитки. Й. Йовков, СЛ, 105. Мокрите му мустаци висяха надолу.

2. Отпуснат съм, надвесен съм над нещо, като имам опора отдолу. Реката шумяла весело между зелените брегове и отражала и зелените върби, които виселе над водата, и кичестия лещак. Л. Каравелов, Съч. II, 91. Той висеше над пропастта — при падането краката му се заклещиха в корените на едно дърво.

3. Прикачен съм към отвесна повърхност. Изведнъж зърна четвъртитото бяло петно на стената — там, дето дълги години бе висял виенският часовник. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Прегледа пищовите, които висяха на стената в кобурите си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 84. Той [Варенов] идеше откъм морето и както се виждаше, наблюдавал е нещо, защото на гърдите му висеше открит бинокъл. Й. Йовков, Разк. I, 63. Между това на жилетката му висеше вече медальончето с гравираната оригинална мисъл: "От първото спечелено дело". Д. Калфов, Избр. разк., 361.

4. За облак, мъгла, дим и др. — стоя неподвижно в пространството, обикн. ниско над земята. Над планината все още висят сиви къдрави облаци. Т. Влайков, Съч. III, 326. Гъста сива мъгла от дима виси над бойното поле. Ив. Вазов, Съч. VI, 121. Сняг се белее по планините, / ниско там нейде висят мъглите. Елин Пелин, ПБ, 89. Отвред е сключено небето, / вред черни облаци висят. К. Христов, ВС, 26. ● Обр. Месечината продължаваше да виси над нас още по-лъчезарна от преди, но вече немощна и далечна. Ем. Станев, ЯГ, 25. Беше ясна нощ, звездите висяха студени и далечни. П. Стъпов, ЖСН, 87.

5. Прен. За беда, опасност, нещастие и др. — предстоя, заплашвам да се случа в най-близко време. В мрака се откроява само едно личице — моят син, моето слънчево дете, над което виси някаква ужасна, съдбоносна заплаха. Н. Стефанова, ОС, 11. — Дойдох, Ламбо, да ти благодаря, загдето спаси сина ми.., че злата орис, която виси над семейството ми, е победена, и победителят си ти. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 109-110. И шепне тя: "Исусе, чуй ме! / Детенцето ми ти спаси! / На таз земя сме всички братя, / а гладна смърт над нас виси." Хр. Смирненски, Съч. I, 154. Опасността, която висеше над православната вяра в Бълга‑

рия, беше предотвратена от учениците на Св. Методия, а най-много от учениците на Св. Климента Охридски. Р. Каролев, УБЧИ, 96.

6. Разг. Стоя някъде, без да върша работа; кисна. — Нека той виси по кръчмите, нека не си гледа работата, че.. съвсем ще я закъсате! Й. Йовков, ВАХ, 199-200. — И това ми било мома! Къщата се е превърнала на обор. Знае да виси по плетищата, а пък не знае къща да реди. К. Петканов, МЗК, 109. Привечер.. ние децата нетърпеливо се подканяхме: — Хайде при Вучо да гледаме как съдията яде кебапчета!.. ние всяка надвечер висяхме пред кафенето. Г. Белев, ПЕМ, 58.

7. Разг. Прекарвам продължително някъде, обикн. в безполезно чакане. Три дни стана как вися тук и един кривач брашно не мога да си смеля. Й. Йовков, А, 8. Те правеха това всеки ден и висяха с часове пред складовете, като се надяваха, че ако фирмата почнеше да работи, щяха да бъдат ангажирани първи. Д. Димов, Т, 246. — На всяка крачка — инвалид, по вратите на обществените учреждения висят вдовици и стари майки. К. Петканов, В, 162. И Новко, който по това време беше войник.., го арестуваха в частта му; Лазо вися по вратите на Славонски, гони го по улиците, плака му и успя да освободи сина си. Ил. Волен, МДС, 137.

8. Разг. Обикн. с предл. над. Упорито залягам за нещо, дълго време работя над нещо. — Само да знайш, даскале, какви дрехи ще ти ушия... — не се въздържа и се похвали той,.. — Ако ще и две недели да вися над них! Д. Талев, ПК, 73-74. Цели месеци висяха над ръкописа, докато го завършат.

Виси ми на главата. Разг. Имам да извърша нещо, предстои ми да извърша някаква работа. Виси ми над главата. Заплашва ме, застрашава ме нещо (обикн. беда, нещастие, опасност). Това нощно грабване и отвличане, в разгара на една революция, беше сериозно нещо и над Стремскевата глава висеше неизвестна беда. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 224-225. С мъка трая... / Но не дошъл съм най-виновний да ругая, / а за да го предупредя, / че над главата му виси беда / и по-ужасна. К. Христов, ЧБ, 305. Виси ми на езика (устата). Разг. 1. Зная нещо, но не мога в момента да се сетя и да го кажа; малко остава напълно да си припомня нещо, което искам да кажа. — Плантатор бе, плантатор!.. Да го вземе дявол! Цял ден мисля на какво приличам и не мога да се сетя. Пуста дума виси ми на езика, ама де-де. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 426. 2. Искам да задам някакъв въпрос, но не ми е удобно да го кажа по някакви причини. Виждам все, че ти виси един въпрос на устата.. Аз ще ти отговоря с няколко думи на твърде законното любопитство. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 151. Вися във въздуха. 1. Намирам се в неблагоприятно и неустановено положение или в безизходица. След войната, когато излишните офицери бяха изхвърлени от армията, всички успяха да се настанят на разни тлъсти места, само той остана да виси във въздуха. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 461-462. 2. Не съм подкрепен с доказателства, дела, нямам реална основа. Талев е създал съвсем свой, автономен художествен свят, създал е една поетична история на Илинденското въстание,.. Но тези измислени истории не висят във въздуха, а пресъздават една реална действителност. ВН, 1953, бр. 286, 4. Вися като кон на (пред) празни ясли (празна ясла). Разг. 1. Очаквам, обикн. напразно, да получа нещо за ядене. Ще я [телешката глава] опечем зашита в шкембе да се повеселим. Стига сме висели като коне на празна ясла. Г. Краев, Ст, 1965, бр. 1008, 1. 2. Стоя, без да върша нещо и без да зная какво да правя. Кой знае в кой дворцов кът се е скрил и ни е оставил тук да висим като коне пред празни ясли. Д. Казасов, ВП, 282. Вися на (над) главата някому. Разг. 1. Додявам на някого с продължителното си присъствие в очакване на нещо от него или като наблюдавам отблизо работата му. Ще се вдигнат от село, ще отидат там, в града, и ще заживеят спокойно. Ще работят, ще вадят сухи пари и никой няма да им виси на главата, както тук. И. Петров, МВ, 186-187. Шофьорът остана да я [гумата] прави, а на мене каза: — Ти недей вися над главата ми! Върви полека-лека. Н. Хайтов, ШГ, 87. 2. Зорко бдя над заниманията на някого, като го ръководя и контролирам. Пък не стига това, ами Гануш виси над главата му и когато няма кръжок: учи го да чете и пише. Д. Ангелов, ЖС, 248. Вися на клечка. Остар. Не съм зачитан, занемарен съм. Това е откъслек от една статия в "Преврат", по повод манифестациите против главореза Стефа.. "Какви сте вие граждани, които оставяте правата ви да висят на клечка?" П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 19. Вися на косъм (конец). Разг.; Вися на влакно. Диал. Намирам се в много опасно положение, изложен съм на смъртна опасност или унищожение. Той чувствуваше в ужас, че животът на Огнянова виси на косъм. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 149. Троянчани и до днес говорят.. за комитаджийските времена,.., когато съдбата на тяхното село висеше на конец. З. Стоянов, ЗБВ II, 385. Старшията почувствува гняв. Той съзна, че сега кариерата и службата му висяха на косъм. Д. Димов, Т, 284. Животът на влакно / виси ли и не знай човек де да се дене, / тук дойдеш и намериш облекчение. К. Христов, ЧБ, 111. Вися на ръцете на някого; вися на нечии ръце. Разг. Получавам прехраната си наготово от някого, бивам издържан от някого, без да се трудя или да давам нещо в замяна. И тя [Парашкева], като гледаше в земята, тихо и с

прекъсване му разправи живота си. Как майка ѝ натяквала: "Ожени се, та ожени се, в години си, докога ще висиш на ръцете ми?" А. Гуляшки, Л, 90. Вися на чужда врата. Разг. Прехранвам се, препитавам се, като работя в дома на чужди хора. Страдаше, че най-голямото ѝ момче яде чужд хляб и виси на чужда врата. К. Петканов, П, 18.

ВЍСЯ̀

ВЍСЯ̀, вѝсѝш, мин. св. вѝся̀х, прич. мин. св. деят. вѝся̀л, -а ,-о, мн. вѝсѐли, несв., непрех. Остар. С предл. от. Завися, в зависимост съм от някого или нещо. Какви ще бъдат бъдещите времена и бъдещите человеци, то виси от человеците, что живеят днес. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 14. Кралят [в Полша] нямал ни войска.., нито власт и във всичко висял от надутите благородни (шляхти). ВИ, 115-116. Употребението на куршума за куршумени топчета виси от неговата тежест. С. Веженов, Х (превод), 59. Големината на ъгъла виси само от наведението на страните помежду им. В. Груев, НПГ, 8.

ВЍСЯ

ВЍСЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. Издигам високо; виша, извисявам. И скоро нагоре по Трапето — към манастирчето, дето беше висил до този страшен ден векове наред тъмните си вечнозелени клони любимият гигант — хукна в надпревара мало и голямо. Всеки бързаше да стигне първи до поваления великан [бора]. Г. Русафов, ИТБД, 20-21. вися се страд.

ВЍСЯ СЕ несв., непрех. Остар. 1. Издигам се високо; виша се, извисявам се. При един полусрутен зид видя куп камъние, под които ся висеше череша в пълен цвят. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 58.

2. За глас, звук — чувам се високо, силно, над другите звуци. Виковете на тълпата го [окръжния управител] удариха отдалеч със своята отвратителна ярост. Над всички гласове се висеше един гърлест и силен глас, който дереше въздуха. Ст. Чилингиров, ПЖ, 180.

Списък на думите по буква