ВИСЯ̀Щ

ВИСЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вися̀ като прил. Който виси окачен или опрян на нещо. В горния пруст у хаджи Андрея седяха около дългата трапеза под белия глобус на висящата лампа. В. Геновска, СТ, 24. Един чиновник ми поиска тескерето и, додето той го преглеждаше внимателно под жумящия висящ фенер, двама войници.. тършуваха из джобовете ми. Ив. Вазов, Съч. VII, 154.

Висяща железница. Спец. Транспортно средство, с вагони, подобно на влак, което се движи по една релса, поставена на земята или окачена на надземни съоръжения. Висящ мост. Архит. Мост без междинни подпори, закрепен само за двата бряга с помощта на стоманени вериги или въжета. От двата бряга на Дунава са прехвърлени няколко моста. Между тях един верижен и висящ мост. Кр. Белев, З, 88. Висящо дело. Юрид. Процес, който не е завършил с влязъл в сила и неподлежащ на обжалване съдебен акт.

> Висящ въпрос. Книж. Въпрос, който стои неразрешен. В самата Турция режимът не бе успял да уреди ни един от висящите за разрешение въпроси — политически, стопански, финансови. К. Константинов, ППГ, 225.

Списък на думите по буква