ВИТ

ВИТ, вѝта, вѝто, мн. вѝти и (нар.-поет.) вѝти, вѝта, вѝто, мн. вѝти. Прич. мин. страд. от вия като прил. Нар.-поет. 1. Обикн. за вежди — който е като дъга, полукръг; извит. Хубостта на Цветанка нямаше изказ. Бяла, румена, черни очи, вити вежди, алени устни, тънка снага, дълги коси, да гледаш, да се ненагледаш. К. Величков, ПССъч. I, 155. Чертите на лицето ѝ бяха спокойни. Тъмните коси бяха прибрани по градски на кок отзад на главата, а под витите вежди гледаха с равен, малко твърд поглед две големи черни очи. Д. Спространов, С, 89.

2. Който е във вид на свод. Новата църква беше за чудо и за приказ.., нагиздена както в най-стари времена, с вити прозорци и сводове, с три врати. Д. Талев, ЖС, 222. Поминувам, заминувам: / рамни двори оградени, / нови порти, вити порти / обковани, зарезени. К. Христов, СК, 26. Рано ранила Маноилица, / та им донела топла обеда, / ка я е видел Маноил мастор, / .. / порони сълзи до църна земня. / Зема търслига, отмери сенкя, / зазиди сенкя в вити мостове. Нар. пес., СбНУ ХIV, 34.

3. Който е усукан, засукан, преплетен. Златар имало някога.. в Средец.. Ковал той и сребърни мингишки като кокичета.., и вити гривни като змии гъвкави. Ст. Станчев, ПЯС, 42. И ходят те — лудите млади — що ходят и пак край Минкини равни двори, край вити плетища. Ц. Церковски, Съч. III, 84. Ето и оградата от вито ковано желязо. Ем. Манов, ДСР, 25. Той видя тоя висок, мургав момък, с вити черни мустачки, хубавец, с горд и необуздан нрав. Харесваше му и таеше особена обич към него. Д. Спространов, С, 36. Спи езерото; белостволи буки / над него свождат вити гранки, / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сянки. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 34. Набери го [смина] донеси го, / да го вием вити китки, / да се китят вакли моми. Нар. пес., СбНУ Х, 28. Орач оре равно поле, / .. / весден оре, бога моли, / да се роди чисто жито, / .. / да го месат, бре, невести, / да го месат вити колак. Нар. пес., СбНУ ХLI, 413.

4. Който е извит като спирала; спираловиден. Той мина край нея и бавно заизкачва стъпалата на старото вито стълбище. А. Христофоров, А, 323. Камбанарията беше отвън, висока каменна кула с часовник, спрял от незапомнени времена, със стръмна вита стълба отвътре. Ст. Цанев, МБ,

95. В далечината връз синята дрезгавина открояваха мраморните си снаги джамии, а над тях се издигаха витите им минарета. Д. Спространов, С, 218.

5. За път, река и др. — който е с много завои, извивки. Между къщите и плетищата се провират стръмни вити пътища. П. Тодоров, Събр. пр II, 39. Левент юнак яха черен кон. Оръжието му блещи — кръстосва пътеките из гората. Той бърза по вита пътека. К. Петканов, Х, 190. Па си [Марко] зема брату руса глава / и я тури коню у зобница, / та си тръгна по вити друмове. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 21.

6. Прен. Обикн. за снага — който е тънък, гъвкав, строен. — Не бъхти се, не кърши се, девойко, / сини очи — у мен да се впиват, / вита снага — о мен да се вие. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 168. Вратата подир третото почукване се отвориха и ние влязохме. Мъждивата светлина от фенера ми откри вита женска снага, с разпиляна по раменете дълга коса. Св. Миларов, СЦТ, 29. Затрепера вита ела, / във елака, в грамадака / и без слънце и без ветър. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 462.

Вита баница. Готв. Баница, на която корите се завиват на руло. Старата жена отново се появи на вратата. В ръцете си държеше голяма тепсия. — Я седнете да похапнете малко вита баница. ВН, 1960, бр. 2740, 4. Вита глава. Диал. Опърничав, неразбран човек; инат човек. Так’ Цветан станал опак и своенравен, или като що ся нарича по български, вита глава. А. Хаджоглу, ББ, 72. Вита мебел. Мебел, направена от извити елементи. Вито хоро. Нар.-поет. Голямо хоро с много и разнообразни извивки. Плясват ръце и залавят / хоро вито, — / извиха се, изтъпкаха / златно жито... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15.

Списък на думите по буква