ВИТИЙСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИТЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Свойствен, присъщ на вития, характерен за вития. Като богослов, той владееше витийския дар и си служеше с цитати от светото писание. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 103. Агитациите в кръчмите, кафенетата и в кооперацията не даваха добър резултат.. Пък и споровете избиваха в дребнави разправии и поп Иван нямаше възможност да разгърне своите витийски дарби. Г. Караславов, Избр. съч. II, 6. До братските могили на редута / държа [героят] речта си пламенна, прочута. / И тоя плам витийски не изстина. Ем. Попдимитров, СР, 47. Витийско изкуство.