ВЍТКА

ВЍТКА ж. 1. Кичур завита коса; къдрица, лимба, витица. Една витка от къдравите му коси бе паднала върху високото му хубаво чело. Д. Спространов, ОП, 293.

2. Тънка плитка, плетенка на женска коса; витица. Мама Драганка плетеше, / .. / на всяка витка жълтичка. Нар. пес., СбВСт, 395.

3. Част от тъкачен стан, която служи за превъртане на кросното. Тогава кака, мама и байко започват с все сила да теглят и изопинат абата, чичо Глигор с усилие взема да върти витката, а тато разтяга и изглажда плата по самото кросно, което полека се навива. Т. Влайков, Пр I, 115.

4. Завити на масур листа тютюн (Ст. Младенов, БТР).

5. Дървена заключалка на прозорец (Вл. Георгиев и др., БЕР).

6. Крайщник от млин, зелник, тиквеник и др. (Т. Панчев, РБЯд).

7. Сарма; гагалка (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква