ВИТЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИТЛО̀, мн. -а̀, ср. 1. Техн. Приспособление от въртящ се вал с перки в параход, самолет и др., което се привежда във въртене и създава теглителна сила с помощта на двигател. Параходът се плъзга по водата, а

водата шуми във витлата на машините. Св. Минков, ДА, 16. Лодката зави край фара и се отклони още малко на запад.. Водата се биеше в носа, витлото ги тласкаше напред сред водовъртеж от пяна. П. Вежинов, ДБ, 56. Моторът на самолета оглушително бръмчи. Тревата под него поляга под напора на силната въздушна струя, образувана от самолетното витло. ВН, 1955, бр. 191, 1. И ето най-сетне се чу бръмченето на хеликоптера. Той летеше ниско над върбите.. Тълпата разшири кръга и преди още да бе спряло въртенето на витлото, от желязната кабина скочиха трима човека. Й. Радичков, ГП, 41.

2. Диал. Воденично колело с перки. Тоя извор е дотолкова голям, щото свободно може да кара с три витла воденица. П. Хитов, МП, 147-148. Койе че се лудо найме, / да загради воденица, / воденица с девет витла, / той че либи тънка Янка. Нар. пес., СбНУ III, 19.

3. Остар. Винт, бурма. Когато се затваряше, не се познаваше, че има там дупка, защото дъската.. имаше вид като да е закована..; а за да не се мърда, когато стъпаха отгоре ѝ, беше закрепена с железни витла, изкусно прикрити. Ив. Вазов, Съч. VI, 69.

◊ На витло. Като спирала, спираловидно, витлово, витлообразно. Той [соколът] гледаше само към една точка и се спускаше на витло все по-ниско на по-малки и по-малки кръгове. Ст. Загорчинов, ДП, 118. Единът с накрехната шапка, завити на витло мустачки, трябва да е дяволит някой. П. Тодоров, И II, 37.